Очите на Карамон се присвиха. Той погледна преценяващо към покритите със сажди стъкла на прозореца, очевидно припомняйки си за ужасяващите истории, свързани с Дъбравата отвъд тях.
— Разбира се, братко, ще те снабдя с талисман, който да те закриля — добави леко раздразнено Рейстлин при вида на стъписания войн. — Впрочем талисманът наистина ще ти свърши работа, но не докато прекосяваш гората. Тук, вътре, е далеч по-опасно. Пазителите ми се подчиняват, но изпитват глад. Никога не се опитвайте да напуснете това помещение без мое знание. Запомнете го добре. И двамата.
— Къде се намира този... Портал? — попита внезапно Карамон.
— В лабораторията точно над нас, на върха на Кулата — отговори магьосникът. — Порталите винаги са били пазени на възможно най-добре осигурените места, за които магьосниците са можели да се сетят, защото, както вероятно разбирате, са изключително опасни!
— Нищо ново — изръмжа войнът. — Някои хора просто не знаят кога да престанат да любопитстват за неща, които е по-добре да оставят на мира. И защо, в името на всичко свято, са създадени тези проходи към Бездната?
Рейстлин докосна върховете на пръстите си и загледан в пламъците на огъня, започна да говори на тях, сякаш единствени те имаха силата да разберат думите му:
— Много неща са създадени само поради простия глад за познание. Някои са си заслужавали и ползата от тях е неоспорима. Мечът в ръката ти, Карамон, нима той не защитава невинните и не отстоява една справедлива кауза? Ала от друга страна, попаднал във властта на прелюбимата ни сестра Китиара, същият този меч твърде вероятно ще започне да разцепва главите на слабите. Как мислиш, има ли вина създателят на меча за положението на нещата?
— Н... — започна войнът, ала неговият брат-близнак не му обърна внимание и продължи.
— Преди много години, в Епохата на Мечтите, когато владетелите на чистата магия били на почит и в Крин все още процъфтявало вълшебството, петте Кули на Върховното чародейство, се издигали като сигнални фарове над морето от мрак и невежество, които владеели нашия свят. По това време били изковани най-великите магии и ползата от тях била всеобща. Имало планове дори за още по-велики дела. Кой знае, ако нещата наистина се бяха получили, сега може би щяхме да яздим ветровете и да се реем в небесата като дракони. Може би щяхме вече да сме напуснали пределите на света, за да населим други места... отдалечени страни...
Гласът му постепенно бе изгубил силата си. Карамон и Кризания го слушаха запленени от думите и образите, които им разкриваше.
Той въздъхна:
— Не ни е било писано. В желанието си да ускорят нещата, чародеите решили, че се нуждаят от непосредствена връзка помежду си, връзка между самите Кули, без да използват тромавите заклинания за пренасяне. Така възникнали Порталите.
— Значи са успели? — очите на младата жена блестяха от удивление.
— Да, успели са! — изсумтя магьосникът. — Надминали са и най-смелите си очаквания. — Той помълча. — И най-ужасяващите си опасения. Съвсем скоро станало ясно, че Порталите не само свеждали пътуването между Кулите до една-единствена стъпка, но и — за нещастие на един особено несръчен магьосник от собствения ми орден — отваряли проходи към владенията на боговете.
Рейстлин внезапно потрепери и се загърна по-плътно в черните си одежди, все така загледан в огъня.
— Изкушен от Царицата на Мрака — сега лицето му побледня още повече, — той използвал Портала, за да прекрачи в нейния свят и да получи наградата, обещана му в един негов сън. — Магьосникът се изсмя горчиво и подигравателно. — Глупак! Никой не знае какво се е случило с него. Но със сигурност никога повече не го видели. Затова пък съвсем скоро се срещнали с Нея. И с легионите ѝ от дракони...
— Първите Драконови войни! — възкликна Кризания.
— Именно. Започнати с любезното съдействие на едного от моя вид. Човек без дисциплина и с пълно отсъствие на самоконтрол, който се оставил да бъде съблазнен.
Магьосникът млъкна и се взря още по-мрачно в пламъците.
— Защо никога не съм чувал тази история? — обади се с подозрение Карамон..— Според легендите драконите долетели заедно...
— Познанията ти по история са ограничени до детските приказки, братко мой! — отвърна нетърпеливо Рейстлин. — И още веднъж доказват колко малко знаеш за драконите. Драконите са независими създания, горди и себични, и напълно неспособни да се организират, за да хванат собствената си вечеря, да не говорим за далеч по-трудоемки задачи, като подготовката на една война, да кажем... Не, този път Царицата пристъпила в нашия свят в истинския смисъл на думата и вече не била сянката, която сме се срещнали в предишната си война с нея. Войната се разразила като чума и единствено безкористната жертва на Хума ни позволила да я отблъснем за пореден път.