Магьосникът замислено подръпна долната си устна.
— Някои твърдят, че Хума в действителност не е използвал Драконовото копие, за да я унищожи физически, както твърди мълвата. По-скоро се смята, че копието дава някакво решително преимущество от магически характер, което му е позволило да я изтласка обратно в нейния свят и да запечата прохода зад нея. Фактът, че той я е изтласкал, сам по себе си говори, че в този свят тя е уязвима. — Очите му не помръдваха. — Ако по това време в близост до Портала е имало някой, някой с истински магически умения, способен да я унищожи напълно и безвъзвратно, вместо просто да я отблъсне, днес може би щяхме да говорим за една съвсем различна история.
Никой не проговори. Кризания се взираше в огъня, вероятно завладяна от същите величествени видения, които съзираше и архимагьосникът. Карамон просто изучаваше лицето на брат си.
Очите на Рейстлин внезапно изоставиха играта на огъня и се фокусираха, за да му придадат напълно концентриран вид:
— Когато укрепна, утре, ще се кача — сам — до лабораторията — студеният му поглед се плъзна над двамата му събеседници — и ще започна подготовката. Лейди Кризания, съветвам ви час по-скоро да започнете да общувате с вашия бог.
Младата жена преглътна нервно и почувствала студ, придърпа креслото си по-близо до огъня. В същия миг Карамон вече се бе изправил и стоеше пред нея. Той протегна силните си ръце и я улови за раменете, за да я накара да вдигне очи:
— Милейди, това е лудост! — произнесе с мек и изпълнен със състрадание глас. — Позволете ми да ви отведа от това мрачно място! Виждам, че сте уплашена — и наистина имате причина да се страхувате! Може би не всичко, което Пар-Салиан каза за Рейстлин, е вярно. Дори е възможно много от нещата, които мислех за брат ми да не са верни. Вероятно просто не съм преценил правилно. Но поне за едно съм сигурен. Вие сте уплашена и никой не може да ви упрекне за това! Оставете Рейстлин да довърши започнатото сам! Нека сам отправи предизвикателството си към боговете, ако това е желанието му! Не е необходимо да се въвличате в това. Върнете се у дома! Позволете ми да ви отведа обратно със себе си, в нашето време, надалеч от тук!
Рейстлин не се намеси, ала мислите му отекнаха в съзнанието ѝ почти толкова ясно, сякаш го бе сторил: "Чу думите на Царя-жрец! Сама твърдеше, че знаеш къде е допуснал грешка! Паладин те обича. Даже на това забравено място той откликва на молитвите ти. Ти си негова избраница! И ще успееш там, където той се провали! Ела с мен, Кризания! Последвай съдбата си!"
— Страхувам се — призна жената, като внимателно отстрани ръцете на война от раменете си. — Трогната съм от загрижеността ти. Но страхът ми е слабост, срещу която трябва да се изправя сама. Паладин да ми е на помощ, но преди да прекрача през Портала — заедно с брат ти — ще съм се справила със страховете си.
— Така да бъде — кимна Карамон и се обърна.
Рейстлин се усмихна. Беше мрачна и потайна усмивка, която не се отрази нито в очите, нито в гласа му, когато отново се обади:
— А сега, братко, ако най-сетне си приключил с намесата си във въпроси, които нямаш никаква възможност да обхванеш, е най-добре да се подготвиш за малкото си пътешествие — каза със зле прикрит сарказъм. — Пазарите, доколкото съществуват такива в тези бедни времена, вече започват да отварят. — Ръката му изчезна в единия от джобовете на черните му одежди и се появи с няколко монети, които подхвърли на война. — Това би трябвало да ти стигне.
Карамон автоматично посегна и улови монетите. Нещо го накара да се поколебае и да погледне магьосника по същия начин, по който го бе погледнал в Храма на Истар. "Каква ужасна омраза... и каква ужасна любов!", помисли си Кризания.
Накрая войнът сведе очи и натъпка парите в пояса си.
— Ела при мен, Карамон — обади се Рейстлин.
— Защо? — промърмори подозрително едрият мъж.
— Съществува проблемът с желязната яка около врата ти. Или предпочиташ да се разхождаш из улиците с нея? Бих казал, че подхожда повече на доскорошен роб. А и да не забравяме за талисмана — отвърна брат му с безкрайно търпение. Забелязал, че Карамон продължава да се колебае, той добави: — Не те съветвам да напускаш това помещение без него. Все пак решението остава твое...