Войнът хвърли поглед към съсредоточените в тях мъртвешки лица, които продължаваха да се крият недалеч в сенките и пристъпи срещу магьосника.
— Сега какво? — изръмжа.
— Застани на колене.
Очите на Карамон заблестяха от гняв. Вече беше готов да изригне някаква ругатня, когато бързо стрелна с поглед Кризания и преглътна напиращите думи.
Пребледнялото лице на Рейстлин изглеждаше някак натъжено:
—Изтощен съм, братко. Няма сили да се изправя Умолявам те...
Едрият мъж стисна зъби и бавно се приведе, докато едното му коляно не опря в пода и лицето му се оказа на една височина с това на слабия магьосник.
Рейстлин произнесе няколко тихи изречения. Желязната яка изтрака и се раздели на две половини, които паднаха с метално дрънчене на пода.
— Приближи се — нареди брат му.
Като преглъщаше и разтриваше врата си, Карамон се подчини, макар че продължаваше да го гледа с недоверие.
— Правя го само заради Кризания — каза напрегнато. — Ако бяхме само двамата, по-скоро бих те оставил да изгниеш в това противно място!
С почти нежни движения Рейстлин обхвана с две ръце главата на брат си:
— Наистина ли? — попита го тихо. — Наистина ли би ме изоставил. И наистина ли в Истар имаше намерение да ме погубиш?
Карамон просто го гледаше, неспособен да отговори. Сетне магьосникът се наведе и го целуна по челото. Войнът се присви, сякаш го бяха жигосали с нажежено желязо.
Рейстлин го пусна.
Огромният мъж му отправи изпълнен с болка поглед.
— Не зная! — измърмори покрусено. — Боговете да са ми на помощ — не зная!
Внезапно раменете му се разтърсиха от ридания и той склони глава в скута на брат си.
Магьосникът погали кестенявата му къдрава коса.
— Хайде, Карамон — обади се тихо. — Току-що получи талисмана. Сега създанията на мрака не могат да те наранят. Не и докато съм тук.
Глава 5
Карамон стоеше неподвижно в рамката на вратата към кабинета и се взираше в тъмнината, изпълваща коридора пред него — тъмнина, оживена от шепот и взиращи се очи. Непосредствено до него стоеше и Рейстлин. Едната му ръка почиваше върху рамото на война, а другата стискаше жезъла на Магиус.
— Ще се оправя, повярвай ми — увери го магьосникът.
Карамон го погледна с крайчеца на окото. Забелязал това, Рейстлин се усмихна насмешливо:
— Ще проводя едного от тези заедно с теб — добави, като направи неясен жест с ръка.
— Не е необходимо! — възрази бързо войнът, намръщен от заплашителното приближаване на безплътното лице.
— Грижи се за него! — заповяда магьосникът на злобните очи. — Той е под моя закрила. Виждаш ме, нали? И знаеш кой съм?
Очите се сведоха в знак на подчинение и отново насочиха мъртвешкия си поглед към огромния мъж. Карамон потрепери и за последен път хвърли поглед към брат си, само за да установи, че лицето на Рейстлин вече бе добило отсъстващо изражение.
— Пазителите ще ти помогнат преминеш през Дъбравата. Предполагам, че истинските неприятности ще те сполетят чак след като я напуснеш. Бъди внимателен, братко. В тези дни градът не е красивото, безоблачно място, в което ще се превърне след двеста години. Улиците му са пълни с бежанци. Хората живеят из канавките и всекидневно се борят за живота си, а по калдъръмите му трополят каруци, които товарят телата на онези, които не са имали късмет през изминалата нощ. Там някъде има хора, които не биха се поколебали да те изкормят, за да получат ботушите ти. Първото, което те съветвам да направиш, е да си купиш меч и да не сваляш ръка от дръжката му.
— Остави на мен да се тревожа за града — отсече Карамон.
Той тръгна бързо надолу по коридора, като се стараеше да не обръща внимание на очите, които се носеха над раменете му.
Рейстлин мълчаливо проследи как войнът и пазителят постепенно потънаха в нездравата тъмнина отвъд обсега на светлината от жезъла. Когато дори глухите стъпки на брат му вече бяха престанали да се чуват, той се обърна и се прибра в стаята.
Лейди Кризания продължаваше да седи в креслото и без особен успех да се опитва да среше с пръсти заплетените си коси. Той я заобиколи тихо и без тя да го забележи, извади от джоба си шепа фин бял пясък. Приближи се до нея и остави пясъка леко да се посипе върху тъмната ѝ коса.
—Аст тасарк симиралан кринауи — прошепна и проследи как главата на жената клюмна почти незабавно, очите ѝ се затвориха, а тя самата потъна в дълбок магически сън.