Выбрать главу

"Кризания от дома Тариниус", точно според инструкциите ти. И тогава.

Тя спря и леко се намръщи.

— Какво? — размърда се Рейстлин.

— Тогава Астинус вдигна очи — каза объркано тя и отново обърна лице към магьосника. — Буквално престана да пише и остави перото настрана. И извика: "Ти!" с толкова гръмовен глас, че ме накара да подскоча на мястото си, а библиотекарят, който ме бе въвел, едва не припадна от ужас. Преди още да съм успяла да отворя уста, за да кажа нещо и дори да попитам какво има предвид или откъде ме познава, той отново взе перото, проследи с него онова, което вече бе написал и... го зачеркна!

— Зачеркнал го е — повтори замислен Рейстлин с потъмнял поглед. — Зачеркнал — промърмори и потъна в завивките на сламеника си.

Кризания търпеливо изчака, докато магьосникът обмисли добре казаното от нея.

— А после? — попита отслабнало той.

— Там, където беше допуснал грешка, ако е било грешка, записа нещо друго. После пак ме фиксира. Изненада ме това, че вече беше напълно спокоен. Отпрати библиотекаря и ми предложи да седна. Чак тогава се поинтересува каква е целта на посещението ми... Обясних му, че издирваме Портала. Както ми нареди, споменах, че имаме информация, според която местонахождението му е в Кулата на Върховното чародейство в Палантас, но тя се е оказала невярна и не е там... Той кимна, сякаш не беше особено изненадан и каза: "Порталът беше преместен, когато Царят-жрец направи опит да превземе Кулата. Разбира се, от съображения за сигурност. След време вероятно отново ще се озове в Палантас, но сега наистина го няма". "Тогава къде е?", попитах аз. В продължение на няколко секунди той не отговори нищо. И тогава...

Гласът ѝ изневери и тя изплашено стрелна с очи Карамон, сякаш искаше да го предупреди. Това не убягна на Рейстлин. Магьосникът отново се изправи в сламеника:

— Кажи ми! — нареди ѝ дрезгаво.

Кризания си пое дъх. Вече беше на път да отмести поглед към огъня, ала Рейстлин я улови за китката и я стисна толкова силно, че едва не премаза костите ѝ.

— Каза... каза, че тази информация ще ти струва нещо. И че всеки си има цена, дори и той.

— Ще ми струва нещо... — повтори беззвучно магьосникът с пламнали очи.

Кризания безуспешно опита да се освободи от хватката му, но само сполучи да я затегне още по-болезнено.

— Каква е цената? — попита заповедно той.

— Каза, че сам ще се сетиш! — отвърна измъчено младата жена. — Каза, че някога, много отдавна, си му обещал нещо.

Той я пусна. Кризания се отдръпна, като разтриваше китката си и отбягваше състрадателния поглед на Карамон. Внезапно огромният мъж рязко се изправи и се отдалечи от тях. Рейстлин отново потъна в тънките възглавници на сламеника, изгубил интерес и към двамата. Очите му бяха засенчени от мрак.

Тя също стана и отиде да си налее чаша вода. Ръцете ѝ трепереха неудържимо, така че бе принудена да остави каната обратно върху писалището. Карамон се приближи, напълни чашата и ѝ я подаде с мрачно изражение.

Кризания отпи от чашата, ала в същия момент забеляза, че войнът се е втренчил в китката ѝ. Пръстите на магьосника се бяха отпечатали върху нежната ѝ плът. Младата жена остави чашата и бързо прикри ранената си ръка с ръкава на робата.

— Той не искаше това — отговори на безмълвния въпрос в суровите му очи. — Болката го прави нетърпелив.

Нима нашите страдания могат да се сравняват с неговите? Ти трябва да знаеш това по-добре от всеки друг. Голямата картина го е обладала и вече не вижда нищо около себе си.

Кризания се върна обратно при загледания в огъня магьосник.

— Вижда всичко, уверявам те — чу мърморенето на Карамон зад гърба си. — При това дяволски добре... чак сега започвам да го разбирам.

Астинус от Палантас, историкът на Крин, се намираше в собствения си кабинет и както обикновено пишеше. Беше късна вечер, наистина късна. Всъщност Нощната стража отдавна бе застъпила, а библиотекарите отдавна бяха затворили и залостили вратите на Великата библиотека. Малцина успяваха да влязат при него през деня и никой през нощта. Но резетата и ключалките не представляваха трудност за онзи, който точно в този момент влезе в Библиотеката и се изправи пред Астинус като безплътна сянка.