— Да! — Тас преглътна шумно. Освен всичко друго лицето на мъжа беше мъртвешки сиво и от него се носеше чудовищна смрад. — Следвах по петите лейди Кризания, тя пък преследваше Рейстлин и...
— Рейстлин! — мъжът повтори думата по такъв начин, че косата на кендера буквално се изправи. — Тръгвай с мен!
Ръката му — а беше ръка, от която наистина можеха да те побият тръпки — се сключи около китката на Тас.
— Ау! — изхленчи кендерът, усетил как през костите му се стрелва огнена болка. — Боли ме...
Мъжът не му обърна внимание. Вместо това, уловил здраво кендера, затвори очи, сякаш изгубен в дълбока концентрация. Земята около Тас внезапно се разми и започна бързо да се движи. Той извика от удивление, когато осъзна, че цялата околност край тях се измества.
"Не се движим ние, а земята!", помисли си объркано.
— Ъъъ — реши да направи още един опит. — Та къде разправяхте, че съм попаднал?
— Намираш се в Бездната — отвърна мъжът с гробовен глас.
— Хм, хм — кимна примирено Тас. — Не вярвах, че съм бил чак толкова лош. — По носа му се търколи една сълза. — Значи, Бездната. Надявам се, нямате нищо против да споделя с вас, че съм ужасно разочарован от нея. Винаги съм смятал, че Бездната е изумително място. Дотук не видях нищо особено. Ни най-малко. Ужасно... ужасно отегчително и... грозно... и, не се обиждайте, но си е най-неприятно миришещото място, на което съм попадал досега. — Той подсмъркна и избърса носа си с ръкава, твърде нещастен, за да си спомни за ползата от кърпата в джоба си. — А къде казахте, че ме водите?
— Пожела да се срещнеш с отговорника — отговори мъжът и кокалестата му ръка докосна медальона.
Пейзажът започна да се променя. Приличаше на всеки друг, който Тас бе виждал, и все пак в него имаше нещо изумително различно. Струваше му се, че разпознава отделни части, но в действителност знаеше, че го вижда за пръв път. Изглеждаше мрачен, плосък и лишен от живот и обратното — претъпкан с хора. По същия начин не можеше да види или чуе нищо конкретно, но бе уверен, че го залива водопад от звуци и картини!
Тасълхоф се втренчи във фигурата на мъжа до себе си — изгубена сред приплъзващите се пластове на реалността, и почувства, че е онемял. За втори път в живота си (първият бе, когато беше осъзнал, че старият Физбан е по-мъртъв от всякога), Тас не можеше Да произнесе и дума.
Ако някой се постараеше да състави списък на Местата, които най-много би искал да види, въз основа на предпочитанията на кендерите, измерението, което обитаваше Царицата на Мрака, вероятно би било трето по важност.
И ето че сега Тасълхоф Кракундел се намираше в приемната на ужасяващата Кралица, тоест беше попаднал на едно от най-интересните места, познати на човек или кендер, ала противно на всяка логика се чувстваше по-нещастен от всякога.
Реално погледнато помещението, в което сивокосият мъж му бе наредил да чака, беше напълно празно. Нямаше нито маси с разни интересни дреболии върху тях, нито столове (това беше и причината, поради която стоеше прав), нито пък каквито и да било стени! Всъщност знаеше, че се намира на закрито единствено поради факта, че старецът му беше казал "да остане в чакалнята". Едва тогава Тас почувства, че е попаднал в такава.
Доколкото обаче можеше да вярва на очите си, се намираше в средата на едно голямо нищо. Всъщност в този момент му бе трудно да прецени даже кое е горе и кое долу. И двете посоки доста си приличаха — зловещо пламтящи стени от пламъци.
Не преставаше да си напомня, че е на път да се срещне със самата Мрачна Кралица. Неведнъж бе слушал Танис да разправя истории за сблъсъка му с Царицата в Храма на Нерака.
"Бях заобиколен от необятна тъмнина", говореше Танис и макар да бяха изминали дълги месеци от случилото се, гласът му бе разтреперан и несигурен. "Знаех, че тъмнината е по-скоро отражение на собствените ми страхове, отколкото нещо действително. Не можех да дишам. Сетне мракът се вдигна и тя проговори направо в съзнанието ми. Тогава я видях във всичките ѝ форми — Петглавия дракон, Мрачния войн, Тъмната изкусителка. Все още не се бе появила напълно в нашия свят и не бе постигнала необходимия ѝ контрол."
Тас си спомняше, че Танис бе поклатил глава: "Ала величието ѝ беше несъмнено. В края на краищата тя е богиня, създателка на света. Тъмните ѝ очи проникнаха в самите дълбини на душата ми и ме заставиха да падна на колене и да я възвеличая..."
А в каква форма щеше да я види той, Тасълхоф Кракундел, след като Царицата се намираше в собственото си измерение?
— Нищо чудно да се появи като Петглавия дракон — каза си тихо, колкото да разсее притесненията, които не му даваха мира.