Но дори тази вълнуваща възможност не успя да помогне, въпреки че никога досега не бе виждал каквото и да било петглаво нещо, най-малкото дракон. Имаше чувството, че са изстискали всичкото любопитството и от желанието му за приключения не е останала и капка.
— Ще попея малко — реши, поободрен от собствения си глас. — Това обикновено помага.
Започна да си тананика първата хрумнала му песен — "Химнът на зората", която бе научил от Златна Луна.
Тас тъкмо подхващаше следващия куплет, когато за свой ужас осъзна, че песента отеква обратно към него, само дето сега думите ѝ бяха леко променени и вледеняваха душата:
— Престани! — изкрещя подивяло към зловещата, пламнала тишина, която отекваше заедно с думите на песента му. — Нямах това предвид. Исках да...
Внезапно свещенослужителят с черна роба изникна точно пред него от самото сърце на тъмнината.
— Нейно Мрачно Величество ще се срещне с теб — произнесе той и преди Тасълхоф да успее дори да премигне, вече се намираше на друго място.
Знаеше, че е така, не защото бе направил дори крачка, нито понеже мястото бе различно от предишното. Работата беше в усещането за промяна. Странните отблясъци и празнината си бяха все същите, ала сега към тягостното чувство се бе прибавило впечатлението, че не е сам.
В мига, в който го осъзна, видя как от нищото се материализира стол от гладко черно дърво, обърнат с облегалката към него. А в стола седеше някой или нещо, облечено в черна роба със спусната качулка.
Мислейки, че вероятно свещенослужителят е допуснал някаква грешка и го е отвел на друго място, Тасълхоф си пое смело дъх и заобиколи стола, за да види лицето на седящия в него. Или може би столът се обърна, за да види неговото лице, кендерът не беше сигурен.
Независимо от гледната точка обаче, лицето на закачулената фигура най-сетне се показа и Тас разбра, че едва ли ставаше дума за грешка.
Не беше петглав дракон, нито огромен войн в пламтяща броня. Нито дори мрачната изкусителка, която дълги вечери наред бе посещавала сънищата на Рейстлин. Беше жена, облечена изцяло в черни дрехи — с лице, обрамчено от овала на качулката. Кожата ѝ бе искрящо бяла, гладка и сякаш недокосната от времето, а очите ѝ бяха големи и тъмни. Деликатните ѝ ръце почиваха върху страничните облегалки на стола.
Изражението на лицето ѝ не беше ужасяващо, стряскащо, заплашително или потресаващо. Всъщност дори не беше изражение в истинския смисъл на думата, но Тас не можеше да се отърси от впечатлението, че го изучават в най-малки подробности, че разравят най-тъмните ъгълчета на душата му и се спират пред части от спомените му, за чието съществуване дори не подозираше.
— Аз.. с-съм Тасълхоф Кракундел, Ваше Величество — произнесе кендерът и несъзнателно протегна ръка.
Осъзна грешката си твърде късно и се опита да я прикрие с нещо като неумел поклон, когато усети докосването на пръстите ѝ. Беше съвсем за кратко, ала Тас можеше да се закълне, че се е ръкувал с наръч пареща коприва. Ръката му мигом бе пронизана от пет независими, жилещи до смърт усещания за болка, които достигнаха до сърцето му и го накара да изохка.
Пръстите изчезнаха толкова бързо, колкото се бяха появили. Откри, че се е приближил твърде близо до една красива, бледа жена с толкова меко изражение в очите, че му бе трудно да си представи, че тя е истинската причина за болката, която бе изпитал. Тас сведе очи и откри, че на дланта му се е появил белег. Приличаше на звезда с пет лъча.
Разкажи ми историята си.
Кендерът трепна. Устните на жена не бяха помръднали, но я бе чул съвсем ясно. Сетне изплашено осъзна, че Царицата вероятно знаеше много повече подробности, отколкото вероятно би чула от него.
Като не преставаше да се поти и нервно да мачка ъглите на дрехите си, Тасълхоф Кракундел започна да разказва... И в рамките на пет секунди бе вписал името си в историята — поне в тази на кендерите-разказвачи, като описа всичко и всяка дума, излязла от устата му бе самата света истина.
— Благодарение на грешката на Пар-Салиан заедно с Карамон се върнахме обратно във времето. Възнамерявахме да убием Фистандантилус, но разбрахме, че той всъщност е Рейстлин и не го направихме. Щях да спра Катастрофата с помощта на едно магическо устройство, но Рейстлин ме накара да го разваля. Последвах лейди Кризания в подземията на Храма в Истар, за да открием Рейстлин и да го принудим да го поправи. После таванът се срути и ме събори на земята. Когато дойдох на себе си, всички бяха изчезнали, Катастрофата връхлетя, а сега съм мъртъв и съм попаднал в Бездната.