Глава 9
Мизерно място, а, братко? — подхвърли Рейстлин, додето вдървено се изхлузваше от седлото.
— Отсядали сме и на по-лоши — отбеляза Карамон, зает да помага на лейди Кризания да слезе от коня си. Но вътре поне е топло и сухо, което го прави сто пъти за предпочитане пред нощуването на открито. Освен това — добави, като погледна сърдито към магьосника, който се бе подпрял от безсилие на коня и кашляше мъчително — няма как да продължим, без да си починем поне малко. Ще се погрижа за животните. Вие влизайте.
Кризания пристъпи в дълбоката една стъпка кал и се уви по-добре в подгизналото си наметало. Точно според думите на Рейстлин, мястото си беше съборетина.
Както и да се бе наричало, едва ли вече някой вече бе в състояние да каже, тъй като никъде не се виждаше табела. Единственото, по което човек можеше да разбере, че вижда пред себе си хан, бе плочата, подпряна от вътрешната страна на един от прозорците, върху която с груби, разкрачени букви бе написано: "Дубре дошел, пътниче". Самата постройка беше доста стара и солидно укрепена. Въпреки очевидните опити да бъде спряна разрухата обаче, покривът бе на път да се срути, единият от счупените прозорци бе неумело закрит с парче плъст, а дворът приличаше на необятно езеро от кал с няколко боднати, уморени от живота бурени.
Рейстлин бе избързал напред и сега стоеше в рамката на вратата, загледан към Кризания. От вътрешността на хана извираше топла светлина, а миризмата на дим обещаваше огън. По лицето на магьосника се бе изписало нетърпение. Един по-силен порив на вятъра изпълни качулката на жената и запрати към лицето ѝ пронизващо студени пръски дъжд. Тя въздъхна и изгази през калта, за да се присъедини към него.
— Добре дошли, господарю. И на гус'жата ви тъй също.
Гласът я накара да се озърне стреснато. При влизането им не бе забелязала никой наблизо. Кризания се обърна, точно когато вратата се захлопна, за да види грозноват мъж, скрит сред сенките.
— Какъв ден, господарю, какъв ден — подхвана мъжът, като потриваше угоднически ръце. Последното, заедно с мазната престилка и наметнатата през раменете му дрипа, вероятно го правеха съдържателя на заведението.
Помисли си, че ако се вземе предвид окаяното състояние на хана, собственикът му си е точно на мястото. Той се приближи до тях, без да престава да потрива ръце, докато се оказа толкова близо до нея, че можеше съвсем ясно да долови отвратителния му бирен дъх. Кризания прикри лице с наметката си и се отдръпна. Това сякаш го развесели и съдържателят се ухили пиянски с усмивка, която можеше да бъде взета за глуповата, ако в кривогледите му очи съвсем ясно не проблясваше определена пресметливост.
Загледана към него, Кризания си даде сметка, че в този момент би желала да бъде на всяко друго място, дори и навън под дъжда, стига да не ѝ се налага да търпи неприятното присъствие на този човек. Рейстлин обаче просто го измери пронизващо и кратко нареди:
— Маса. По-близо до огъня.
— Тъй, тъй, господарю, на вашите услуги. Една маса близо до огъня. И как не в тоз ден? Оттук, господарю, 'спожо...
Като не преставаше да се кланя раболепно с все същия лукав блясък в очите и без да откъсва поглед от тях, мъжът ги поведе към една мръсна маса.
— Господарят ще да е магьосник, а? — Ханджията протегна ръка, за да докосне черната роба на Рейстлин, но мълниеносно я отдръпна под тежкия му взор. — Ще да сте едного от черноризците, нал'тъй? Отдавна не сме съзирали с очите си таквизи като вас — продължи той.
Рейстлин не отговори. Задавен от поредния пристъп на кашлица, магьосникът се сви, опрян на жезъла си. Кризания му помогна да се отпусне на един стол близо до огъня. Той протегна ръце към пламъците с благодарност.
— Гореща вода — нареди тя, докато развързваше подгизналата си наметка.
— Какво му е? — попита подозрително съдържателят. — Да не е изгарящата треска? Щото, ако е тъй, по-добре веднага да си излезете...
— Не е — отсече жената и свали наметката си. — Болестта му мъчи само него. — Тя се наведе загрижено над магьосника и произнесе с нетърпящ възражение тон: — Поисках гореща вода.
— Тъй, тъй — отвърна презрително съдържателят. Ръцете му бяха престанали странния си угоднически танц и изчезнаха някъде под престилката, точно преди да се заеме с поръчката.
Забравила за отвращението си от ханджията, Кризания се зае да помогне с каквото може на Рейстлин. Разхлаби наметалото му и му помогна да го свали, след което просна мократа дреха близо до огнището, за да може да изсъхне. После претърси общото помещение на хана. Единственото, което откри, бяха няколко мръсни възглавници, които нареди около магьосника, за да може да се отпусне и да си поеме дъх.