После я пусна в джоба си, изчезна за секунда зад мръсния тезгях в дъното на помещението и се върна с паници, лъжици и чаши, които прибави към храната на масата. Зачака нещо, потривайки ръце. Кризания огледа паниците. Бяха толкова мръсни, че се налагаше да ги измие сама. Докато се занимаваше с това, съдържателят попита с толкова любезен тон, че Карамон неволно се намръщи:
— Ще има ли още нещо, господарю, 'спожо?
— Имаш ли хляб и сирене?
— Да, господарю.
— Сложи за трима ни в една кошница. Ще я вземем с нас.
— Ще си... продължите значи? — поинтересува се ханджията.
Кризания тъкмо подреждаше измитите купи на масата, но бе принудена да вдигне поглед, усетила едва доловимата промяна в тона на мъжа. Тя се обърна въпросително към Карамон, за да види дали и той е забелязал нещо, ала едрият мъж вече разбъркваше задушеното и се навеждаше, за да го подуши изгладняло. Рейстлин също сякаш не бе доловил каквото и да, втренчен невиждащо в пламъците. Ръцете му отсъстващо стискаха празната чаша.
— Определено не смятаме да прекараме нощта тук — отговори Карамон и започна да разлива по паниците с един черпак.
— Не вярвам да намерите по-добро място за нощуване по пътя за... накъде казахте, че отивате? — продължи да разпитва съдържателят.
— Не е твоя работа — отвърна студено Кризания.
Тя взе една пълна паница и я отнесе на Рейстлин. Магьосникът хвърли един поглед на гъстото, плувнало в мазнина съдържание в нея и само махна с ръка. Самата тя, макар да изпитваше силен глад, успя да се насили да хапне едва няколко лъжици от неизвестната смес, преди решително да остави паницата настрана и да се увие зиморничаво във все още мократа си наметка. Затвори очи и се опита да не мисли за това, че само след час отново трябваше да се изправят срещу бурята, дъжда и унилия, еднообразен пейзаж.
Рейстлин вече бе заспал. Единствените звуци, които смущаваха тишината, идваха от шумното дъвчене на Карамон, който се хранеше с апетита на навикнал на всичко ветеран. След малко съдържателят се върна от кухнята, само колкото да остави поръчаната кошница с храна.
Час по-късно Карамон отиде да изведе конете от обора — три ездитни и един натоварен с най-различен багаж, покрит с одеяло и здраво овързан с въжета. Войнът помогна на двамата да се качат на седлата и сам се метна на собствения си огромен жребец. Застанал наблизо под дъжда, гологлавият съдържател му подаде кошницата и се закланя още по-угоднически с широка усмивка, без да обръща внимание на измокрените си дрехи.
Карамон му кимна рязко и метна в краката му втора монета, след което подкара полека коня надолу по пътя, следван от свитите в изливащия се порой Кризания и Рейстлин.
Ханджията вдигна монетата и ги проследи с очи, докато най-сетне фигурите им се скриха зад близкия завой. Иззад конюшнята изникнаха двама непознати и се присъединиха към него.
Съдържателят подхвърли монетата във въздуха и ги погледна:
— Кажете му, че са тръгнали по пътя за Солантас.
Попаднаха в засадата съвсем лесно.
Яздеха в отслабващата светлина на отминаващия мрачен ден, под големи дървета, от чиито клони монотонно се стичаше вода. Шумът от нападалите листа заглушаваше всичко друго, включително и собствените им мисли. Така че никой от тях не успя да чуе навреме звука от галопиращите копита и звънтенето на проблясващата стомана.
Когато разбраха какво се случва, вече бе твърде късно. Иззад околните дървета изскочиха още нападатели и се спуснаха върху тях като огромни грабливи птици. Последвалите събития се развиха бързо и с обичайната за подобни нападения вещина.
Преди Рейстлин да е успял да се обърне, един от бандитите се покатери отзад на седлото му и го просна в несвяст. Друг се стовари зад Кризания, запуши ѝ устата и приближи острието на камата си към гърлото ѝ. За разлика от спътниците си, Карамон принуди трима от нападателите да впрегнат задружни усилия, за да го съборят от коня. Борбата продължи дълго, а когато най-сетне приключи, единият от тримата бе останал да лежи неподвижно на земята. По всичко личеше, че едва ли отново ще се изправи. Главата му бе изкривена под странен ъгъл.
— Счупен врат — докладва едного на човека, който се появи веднага щом всичко бе свършило.
— Дори не гъкна — добави невъзмутимо друг бандит и погледна преценяващо Карамон. Държаха го четирима души и се бе наложило да вържат огромните му ръце с тетива. Дълбоката рана на главата му кървеше обилно. Кръвта се стичаше по лицето му и се смесваше с изливащия се дъжд. Войнът тръсна коса в опит да я отстрани и продължи да се бори.
Водачът на бандитите се втренчи преценяващо в изпъкналите мускули на едрия мъж. Неколцина забелязаха погледа му и също закимаха с възхищение.