Обвинявани от разгневените тълпи за връхлетялото ги нещастие, рицарите били принудени да напуснат домовете си. Мнозина били избити, като не малко от тях станали свидетели на гибелта на собствените си семейства. Онези, които преживели тези събития, се укривали дълго из земите си или се присъединявали към бандитски формирования — точно като това.
Загледан към насядали край огньовете хора, почистващи оръжията си или разговарящи тихо помежду си, войнът си даде сметка, че по лицата на много от тях се забелязваха очевидните следи на здраво вкорененото зло, ала имаше и такива, които изглеждаха примирени и сякаш останали без капчица надежда. Самият той също не бе преживял малко. Знаеше на какво е способен човек, когато някой му отнеме надеждата.
Всичко това го караше да мисли, че планът му все пак можеше да успее.
В центъра на лагера се извиваха пламъците на един по-голям огън — недалеч от мястото, където с Рейстлин ги бяха захвърлили на земята. Карамон погледна назад, за да се увери, че брат му все още се преструва на изпаднал в безсъзнание. Със задоволство отбеляза, че магьосникът е сполучил да извие тялото си така, че все пак да може да чува и да вижда всичко.
Когато най-после го изтикаха в светлината на големия огън, онези, които бяха най-близо, прекъснаха заниманията си и започнаха да се събират в полукръг около него. Стоманения Пръст седеше на огромен дървен стол до огъня с халба в ръка, заобиколен от обичайната заливаща се от смях пасмина ласкатели и подлизурковци. Не се изненада, когато сред тях мерна и ухиленото грозновато лице на съдържателя на хана, който бяха посетили по-рано през деня.
До Стоманения Пръст седеше Кризания. Отново ѝ бяха отнели наметката. Роклята ѝ бе разкъсана при деколтето. С внезапен прилив на гняв Карамон забеляза, че на едната ѝ буза се бе появила голяма синина, а краят на устната ѝ бе подут.
Младата жена се държеше спокойно и с достойнство, гледаше право пред себе си и не обръщаше внимание на грубите шеги и пиперливите историйки, които се разказваха на висок глас тук и там сред мъжете. Изпълнен с възхищение, Карамон се усмихна мрачно. Знаеше до какво състояние я бе докарала паниката през последните дни в Истар, а и като се замислеше за безопасния живот, който бе водила дотогава, можеше да се каже, че е доволен, дори изумен, да види, че при окаяното им положение Кризания реагира с хладнокръвие, на което можеше да завиди дори Тика.
Тика... Войнът се намръщи. Не бе имал намерение да мисли за нея, нито да я сравнява по какъвто и да е начин с лейди Кризания! Наложи си да мисли за настоящето. Отвърна очи от жената. Трябваше да се концентрира върху най-належащото, върху своя враг.
Забелязал Карамон, Стоманения Пръст, прекъсна разговора, който водеше и даде знак на война да се приближи:
— Време да умреш, войниче. — Тонът му бе все така любезен. После мързеливо хвърли един поглед към Кризания. — Дамата вероятно няма да възрази, ако отложим любовната ни среща за няколко минути? Зная, скъпа... Мисли за това като за любовна игра. — Той я потупа по бузата. Когато младата жена отдръпна гневно глава, потупването му изведнъж се превърна в изненадваща плесница.
Кризания не извика. Просто вдигна брадичка и се втренчи в мъчителя си с мрачна гордост.
Карамон не можеше да си позволи да отвлича вниманието си, така че продължи да изучава с хладна любознателност лицето на Стоманения Пръст. "Този човек управлява с помощта на страха и грубата сила — помисли си той. — Следват го, но със сигурност има и такива, които изпитват съмнения. Вероятно ги е страх от него и с право; водачът на глутницата е единственият закон из тези покварени земи. Сигурно се грижи добре за тях и цени живота им. А това му осигурява тяхната лоялност,.. Каква ли обаче е цената на тази лоялност?"
Той се поизправи и като се стараеше да вложи възможно най-голямото презрение в гласа си, каза почти безразлично:
— Така ли доказваш смелостта си? Като удряш жена? — войнът се подсмихна. — Развържи ме и ми върни меча. Тогава ще видим що за мъж си всъщност!
Стоманеният Пръст го изгледа с интерес и Карамон с безпокойство осъзна, че той съвсем не е толкова глупав, за какъвто го бе смятал досега.
— Смятах да ти подготвя нещо по-оригинално, войниче — въздъхна полувеликанът и се изправи напълно в духа на представлението, което разиграваше. — Но май няма да се окажеш чак такова предизвикателство. Така или иначе тази вечер нямаме други забавления. За началото на вечерта, искам да кажа... — поправи се с похотливо изражение и елегантен поклон към Кризания, която не му обърна внимание.