Стоманения Пръст свали кожената си наметка и нареди на един от бандитите да му донесе меча. Антуражът му от ласкатели мигом се разкъса, за да се присъедини към вече събралите се наблюдатели около разчистеното пространство край огъня — очевидно този вид забавление се практикуваше твърде често тук. Докато мъжете се бореха за по-добри места, Карамон успя да улови погледа на младата жена.
Наклони глава и завъртя бързо очи към мястото, където лежеше магьосникът. Кризания моментално схвана мисълта му. Тя също се загледа нататък и кимна тъжно. Ръката ѝ се вдигна и улови медальона на Паладин. Подутите ѝ устни помръднаха.
В същия момент двамата мъже изблъскаха война в средата на широкия кръг и той я изгуби от очи.
— Ще ни бъде нужно нещо повече от молитви към боговете, за да се измъкнем оттук, лейди — измърмори, до известна степен развеселен от мисълта, че вероятно брат му в този момент също отправяше молитви, но към Царицата на Мрака.
Е, лично той нямаше към кого да отправи молба за помощ. Не можеше да разчита на нищо друго, освен на собствените си мускули.
Някой преряза тетивата от лък, с която бяха вързани ръцете му Карамон се намръщи от неприятното усещане, когато през изтръпналите му крайници нахлу вълна от кръв. Раздвижи се, за да се съвземе и постопли. Сетне изу мократа риза и панталоните си, за да не му пречат по време на боя. "Дрехите — учеше го старият му инструктор в Истар, джуджето Арак — дават предимство на противника и могат лесно да се окажат решаващ коз в ръцете му."
При вида на великолепната му мускулатура, от наблюдаващите се изтръгна вик на възхищение. Дъждът се стичаше по загорялото му тяло, светлината на огньовете се отразяваше по силния му гръден кош и широките рамене, разкривайки безбройните вече заздравели белези от рани. Подадоха му някакъв меч и Карамон го завъртя уверено и с очевидно умение. Дори Стоманения Пръст, който тъкмо влизаше в кръга от мъже, изглеждаше леко смутен от внушителния външен вид на бившия гладиатор.
Ала ако водачът на бандитите — макар и за миг — бе почувствал искрица съмнение в себе си, самият Карамон бе повече от слисан при вида на своя противник. Полувеликан-получовек, мъжът срещу него бе наследил най-доброто от отличителните черти и на двете раси. Имаше внушителния ръст и мускулатурата на великаните и същевременно се движеше с лекота и завидна пъргавина, а в очите му блестеше опасната интелигентност на човек. Той също бе предпочел да се сражава без дрехи, облечен единствено с лека кожена препаска. Онова обаче, което накара Карамон да се изуми Най-много, бе оръжието, което носеше — може би най-прекрасния меч, който войнът някога бе имал щастието да зърне през живота си.
Беше наистина гигантски меч, създаден за употреба с две ръце. Не можеше да се отрече, че малко хора биха могли дори да го повдигнат, а камо ли да го овладеят подобаващо. Колкото до Стоманения Пръст, той не само го носеше без видимо усилие, но дори го държеше с една ръка! При това по наистина завиден начин, поне с това Карамон трябваше да се съгласи като експерт и доколкото можеше да прецени от няколкото бързи, добре отмерени удара, които полувеликанът нанесе във въздуха, за да раздвижи мускулите си. Металното острие за момент блясваше в нощния въздух като опашката на звезда и издаваше свистящ звук.
Докато противникът му куцаше, за да достигне центъра на кръга, Карамон с горчивина си даде сметка, че съвсем не е изправен срещу брутален и глупав враг, за какъвто го бе взел, а с умел войн, интелигентен мъж, надмогнал собствения си недъг и готов да се изправи просто за забавление срещу човек с два крака и явен опит в боя.
А и както щеше да открие съвсем скоро, Стоманения Пръст не само бе надмогнал недъга си, но и го използваше по изключително ефикасен начин.
Двамата започнаха да се обикалят с бързи финтове, за да доловят първите признаци от пропукване в защитата на противника си. Сетне, без всякакво предупреждение, водачът на бандитите подскочи и използва стоманения си крак като оръжие. Кракът се стовари в гърдите на Карамон и го запрати на земята, принуждавайки го да изпусне меча си.
Стоманения Пръст бързо възвърна равновесието си и се хвърли в атака, решен да приключи схватката по възможно най-бързия начин. Макар и изненадан, Карамон бе добре запознаг с този вид нападения. Той се престори, че не може да си поеме въздух и просто изчака врагът му да се приближи на достатъчно разстояние. Сетне се пресегна, улови бандита за здравия крак и го изви с мощно движение.