Мъжете около тях възкликнаха и започнаха възторжено да го аплодират. Възгласите им по някакъв странен начин предизвикаха прилив на спомени в него — спомени за арена и за борба на живот и смърт, които накараха кръвта му да запрепуска във вените. Всичките му тревоги, свързани с черни и бели свещенослужители изведнъж отлетяха надалеч. Същото се бе случило и с мисълта за дома. Съмненията му изчезнаха, заменени от възбудата на битката и опияняващата мисъл за надвиснала опасност, докарващи го до екстаз, какъвто Рейстлин навярно чувстваше при употребата на магия.
Изправи се някак на крака, докато противникът му също се опитваше да стане и скочи отчаяно към падналия на няколко стъпки от тях меч. Стоманения Пръст се оказа по-бърз. Бандитът стигна до меча пръв и го изрита надалеч.
Без да изпуска врага си от поглед, Карамон се озърна за друго оръжие и веднага забеляза лагерния огън в другия край на кръга от наблюдатели.
Още веднъж предугаждайки намеренията му, полувеликанът бързо зае такова положение, че да блокира пътя му в тази посока.
Карамон се затича. Мечът на Стоманения Пръст проряза въздуха в близост до корема му и разпръсна по целия си път искрящи капчици кръв. Войнът се претърколи близо до струпаните дърва за огъня, улови едно и бе отново на крака, малко преди мечът на бандита да се забие в земята, точно там, където само допреди секунда се бе намирала главата му.
Огромното острие описа нова дъга. Карамон се ориентира по свистенето и успя да парира удара в последния момент. Във въздуха се разлетяха искри и трески. В бързината си бе хванал дърво, което вече се бе подпалило. Силата, вложена от Стоманения Пръст в удара, бе невероятна. Ръцете на война моментално изтръпнаха от разтърсването, а дланите му пламнаха от забилите се в тях остри парченца дърво. Наложи му се да напрегне мишци до крайност, така че да удържи по някакъв начин напъна на надвисналото метално острие, след което изблъска бандита, за да накара да изгуби баланс.
Полувеликанът успя да се задържи като заби изкуствения си крак дълбоко в пръстта и отхвърли Карамон назад. Двамата мъже отново започнаха да се обикалят, без да престават да се дебнат за някоя дребна, но съществена грешка. След секунда въздухът за пореден път избухна в проблясваща стомана и разлетели се въгленчета.
Постепенно войнът изгуби представа за времето. Всичко се бе сляло в поредица от непоносима, жилеща болка, страх и напиращо изтощение. Дишаше хрипливо. Дробовете му горяха, а ръцете му бяха разкървавени от ударите, които бе принуден да парира. Колкото и да се опитваше, не можеше да добие осезаемо превъзходство. Никога до този момент не бе срещал подобен противник. Стоманения Пръст, влязъл в боя с презрителна усмивка, сега даваше всичко от себе си и от цялото му поведение лъхаше мрачна решимост. Насъбраните около тях мъже наблюдаваха ставащото, завладяни от напрежението на смъртоносното състезание.
Всъщност единствените звуци идваха от припукването на лагерния огън, тежкото дишане на противниците или плясъка на тежко стоварило се в калта тяло и глухия стон, последвал някой сполучлив удар.
Вече виждаше лицата на бандитите съвсем смътно и неясно. Огромният клон в изморените му ръце тежеше колкото цял дънер. Дишането се бе превърнало в чиста агония. Доколкото можеше да прецени, Стоманения Пръст също изпитваше трудности, защото само до преди миг съзнателно бе пропуснал да се възползва от удалата му се възможност, просто за да може да остане на място и да си поеме живителна глътка въздух. На хълбока му ясно се забелязваше дълъг пурпурен белег от оръжието на Карамон. Всички наблизо бяха чули отчетливия звук от строшени ребра и бяха забелязали как жълтеникавото лице на бандита се беше изкривило от острата болка.
Стоманения Пръст веднага бе отвърнал на предизвикателството със сложно замахване, принудило Карамон да отстъпи на границата на допустимото, за да успее да се измъкне от неминуема смърт. Сега двамата се дебнеха внимателно, без да се интересуват от нищо друго освен от противника срещу себе си. Всеки от тях знаеше, че който допусне грешка следващия път, ще заплати скъпо за нея.
И ето, че водачът на бандитите се подхлъзна в калта. Беше съвсем леко подхлъзване, което го запрати на коляното на здравия му крак и го накара да потърси опора с изкуствения. В самото начало на битката той вероятно щеше да възвърне равновесието си за по-малко от миг. Ала силите вече го бяха напуснали и това се оказа решаващо.
Последвалата секунда бе тъкмо онова, от което се нуждаеше Карамон. Влагайки цялата останала му сила, войнът стовари размазващ удар върху коляното на изкуствения крак. Клонът поби крака дълбоко в подгизналата земя като че ли забиваше пирон.