— Генерале, къде сте? — Сега онези, които го търсеха, се чуваха съвсем близо. Към виковете им се присъединиха и хората от охраната пред палатката на Рейстлин
— Тук съм! — извика най-сетне той. Обърна гръб на брат си, прибра рязко меча в ножницата и отметна платнището на вратата. — Какво има?
— Генерале, аз... Сър, ръцете ви! Изгорили сте се. Как...?
— Няма значение. Какво се е случило?
— Вещицата, сър. Изчезнала е!
— Изчезнала? — повтори невярващо той.
Хвърли един последен, изпълнен с омраза поглед на брат си и забързано излезе навън. Рейстлин се заслуша в гърмящия му глас, докато шумно изискваше обяснения от охраната.
После, като че изгубил интерес към онова, което се случваше, магьосникът затвори очи и въздъхна. Карамон не бе успял да го убие.
Право пред него, губещи се в далечината, изчезващи към хоризонта, стъпките безжалостно го водеха към своята цел.
Глава 4
Веднъж Карамон ѝ бе направил комплимент за умелата езда. Ала преди да напусне Палантас заедно с Танис Полуелф, Кризания никога не се бе доближавала до кон, освен по време на обичайните разходки с елегантните карети на баща си. Дамите от Палантас, както между впрочем и всички соламнийски жени, не яздеха, дори и за удоволствие.
Сега всичко това бе останало в предишния ѝ живот.
Другият ѝ живот. Кризания се усмихна мрачно на тази мисъл, докато пришпорваше коня си в тръс, приведена над врата му. Колко далечен ѝ изглеждаше той. Отдавнашен и далечен.
Тя задържа дъха си и се приведе още по-ниско, за да избегне някакви ниско израснали клони. Не поглеждаше назад. Можеше само да се надява, че преследвачите ѝ няма да се организират твърде скоро. Карамон трябваше първо да се погрижи за пратениците си и бе твърде малко вероятно да изпрати стражите подире ѝ. Не и след една вещица!
Внезапно тя прихна.
"Ако изобщо някой в този момент прилича на вещица, това със сигурност съм аз!"
Не си бе направила труд да смени разкъсаните дрехи. Когато войнът я бе открил в гората, просто ѝ бе заел закопчалките от плаща си. Така или иначе робата ѝ отдавна се бе разделила със снежната си белота. Дългите преходи, както и водата на десетките потоци и реки, я бяха оцветили в мръсно гълъбовосиво. А сега, докато препускаше все по-нататък, се вееше, разкъсана и опръскана с кал заедно с раздраната наметка. Черната ѝ коса бе в окаяно състояние — разчорлена и оплетена. Всъщност едва виждаше през нея.
Най-сетне напусна гората и пред нея се ширнаха безкрайните пасища. Кризания дръпна юздите, за да огледа добре пътя, който я очакваше. Навикналият на мудния ход на армията кон, бе превъзбуден от неочакваната свобода. Животното разтърси глава и нетърпеливо затанцува странично, сякаш се молеше да го пуснат да потича сред ширналата се трева. Младата жена го потупа по шията.
— Хайде, момче — подкани го тя и отпусна юздите.
Конят разшири ноздри и присви уши, след което препусна охотно напред. Вкопчена в него, Кризания си позволи на свой ред да се наслади на новооткритата си свобода. Топлото следобедно слънце бе в приятен контраст с острия хапещ вятър в лицето ѝ. Успокояващият ритъм на галопиращия кон, вълнението от ездата и лекият страх, който винаги изпитваше, бяха добре дошли, за да се отърси от неприятното свиване на сърцето пред неизвестността.
Колкото повече се отдалечаваше от лагера, толкова по-ясен ѝ се струваше предварително начертаният план. Земята пред нея постепенно се смрачаваше в пълзящите сенки на една борова гора. От дясната ѝ страна заснежените върхове на планините Гарнет искряха в ярката слънчева светлина. Тя стегна юздите, колкото да напомни на коня, че все още е на гърба му и като овладя поне отчасти желанието му да галопира, го насочи право към гората.
Беше изминал не по-малко от час от изчезването на Кризания, преди Карамон да успее да организира така нещата, че да му се удаде да се впусне в гонитбата ѝ. Точно според очакванията на младата жена, първо му се наложи да обясни по що-годе задоволителен начин на пратениците необходимостта да ги остави и да се увери, че действията му не ги обиждат, а за това бе необходимо време. Още повече, че мъжът от равнината говореше доста слабо Общия език и почти никак джуджешки, докато джуджето пък говореше Общия доста добре (една от причините да бъде изпратено при тях), но едва успяваше да схване смисъла на думите, които изричаше Карамон заради странния акцент на генерала. Последното го принуждаваше да се повтаря непрекъснато, за да могат да се разбират поне отчасти.