Сякаш без да осъзнава къде се намира и какво прави, едрият мъж спря коня в средата на пътеката с лице, озарено от светлината на вътрешното вълнение. Рейстлин също спря. Той се наведе и сложи ръка на рамото на брат си. Пръстите му бяха толкова горещи, че почти опариха кожата на Карамон. Изражението му бе сериозно, а очите му бяха възвърнали студения си блясък.
— Чуй ме много внимателно и опитай да ме разбереш — безизразният му тон накара войнът да потръпне. — Аз не съм способен да обичам. Още ли не си го осъзнал? Да, прав си. Колкото и да е жалко, под тези дрехи наистина има плът и кръв. И както всеки друг мъж, аз съм податлив на Похотта. Но това е всичко... похот. — Той сви рамене: — Може би, ако ѝ се отдам, няма да бъде от кой знае какво значение, може би просто ще изгубя малко от силите си, нищо повече. Магията ми със сигурност няма да се повлияе. Само че... — погледът му бе студен като парче лед. — Когато Кризания го открие, това ще я съсипе. А тя ще открие, рано или късно!
— Мръсник с озлобено сърце, ето какво си ти — въздъхна през стиснати зъби войнът.
Едната вежда на Рейстлин се повдигна.
— Наистина ли? — попита простичко. — Ако отговарях на определението ти, нямаше ли да се възползвам от предоставилата ми се възможност? Разликата е там, че съм способен да разбирам себе си и да се контролирам — за разлика от някои други.
Карамон премигна. Той смушка коня и продължи надолу по пътеката, очевидно объркан от думите на магьосника. По някакъв начин брат му още веднъж бе успял да обърне всичко в своя полза. Изведнъж той, Карамон, се бе почувствал виновен — жертва на животинските си инстинкти, мъж без достатъчно самоконтрол, докато брат му, признал неспособността си да обича, заприличваше на благороден и самоотвержен човек. Войнът поклати глава.
Следваха пътя на Кризания без никакви проблеми. Стъпките ѝ навлизаха дълбоко в гората и се забелязваха съвсем ясно, още повече че младата жена дори не си бе правила труд да ги прикрива.
— Жени! — измърмори след няколко минути Карамон. — Ако е искала да ни се разсърди, защо просто не се е разходила, а ни кара да препускаме през половината страна, за да я догоним?
— Очевидно изобщо не я разбираш, братко — отвърна Рейстлин, без да сваля поглед от следите. — Повярвай ми, Кризания има съвсем ясно определена цел и я следва неотклонно.
— Ха! — изсумтя войнът. — И това излиза от устата на всепризнатия експерт по жените! Бил съм женен. Знам какво говоря. Препуснала е, само за да ни накара да я тър-
какво говоря. Препуснала е, само за да ни накара да я търсим. Уверявам те, че след малко ще я открием някъде по пътеката до преуморения, вероятно окуцял кон. Ще се държи с нас надменно и студено. Ние ще се извиним и... проклет да съм, ще ѝ позволя да се настани в новата палатка и... я виж! Какво ти казах? — Той дръпна юздите и посочи напред към ширналото се пред тях пасище. — Следата е толкова ясна, че може да я следва и сляпо блатно джудже! Хайде, да побързаме.
Рейстлин не отговори, но лицето му бе станало замислено, докато яздеше зад коня на брат си. Двамата прекосиха пасбището, за да открият, че Кризания отново е навлязла в гората, а малко по-късно е прегазила една малка рекичка. Когато стигнаха брега ѝ, Карамон рязко накара коня си да спре.
— Какво по... — той погледна първо наляво, а после и надясно, извъртайки главата на животното.
Рейстлин също спря до него, въздъхна и се приведе над врата на коня си.
— Казах ти — обади се мрачно. — Има цел. И не е никак глупава, братко. Всъщност е достатъчно умна, че да знае как работи умът ти... когато работи!
Карамон го изгледа намръщено, но не продума. Следите на младата жена бяха изчезнали.
Точно според предположението на Рейстлин, Кризания имаше цел. И беше достатъчно умна, че да предвиди действията на война и да успее да го подведе. Макар да не бе толкова умела в придвижването в гориста местност, от месеци живееше в компанията на хора, които бяха. Често бе оставала съвсем сама — малцина бяха проявявали желание да разговарят с "вещицата" — и нерядко бе принудена да се справя с непосредствените проблеми без ничия чужда помощ. Кризания прекарваше времето си в езда и слушане на историите, които се разказваха сред хората. По този начин, докато Карамон се занимаваше с ръководенето на новата си армия, а Рейстлин поглъщаше съдържанието на купища книги със заклинания, младата жена бе научила много.