— Е, какво ще правим сега? — попита Карамон, като се оглеждаше нагоре и надолу по течението на потока.
— Ти беше експертът по жените — отвърна язвително Рейстлин.
— Добре, признавам, допуснах грешка — измърмори мрачно войнът. — Но това не ни е от голяма полза. Скоро ще се смрачи и никога няма да успеем да намерим следите ѝ отново. А до този момент така и не чух да даваш някакъв особено полезен съвет. — Той му хвърли враждебен поглед. — Да ти се намира някоя бърза магия в ръкава?
— Ако можех, отдавна щях да съм ти направил нов мозък — подметна заядливо магьосникът. — Какво искаш от мен? Да я накарам да се появи направо от въздуха? Да я открия с помощта на кристалната си топка? Не, не възнамерявам да губя ценни сили за такива дреболии. Сега единственото, което ме интересува, е дали си взел карта. Или не си си дал труд да помислиш дори толкова напред в бъдещето?
— Имам карта — озъби се войнът. Той я измъкна от пояса си и му я подаде.
— Междувременно можеш да напоиш конете и да ги оставиш да починат малко — подметна Рейстлин, докато се изхлузваше от седлото.
Докато магьосникът разучаваше картата, Карамон наистина се зае да изпълни онова, което му бе наредено.
По времето когато той вече бе привързал животните, слънцето залязваше, а Рейстлин държеше картата едва ли не под носа си, опитвайки да разгледа съдържанието ѝ в спускащия се полумрак. Карамон го чу да кашля и забеляза, че брат му се увива по-добре в пътническия плащ.
— Не биваше да тръгваш с мен. Нощният въздух не ти действа добре — каза му той.
Брат му го погледна, без да престава да кашля.
— Ще оживея.
Едрият мъж вдигна рамене и надникна през рамото му. Рейстлин посочи с пръст една малка точица горе-долу в средата на планинския склон. — Тук.
— Защо? За какъв дявол би се насочила към такъв пущинак? — намръщи се озадачено Карамон. — Не виждам смисъла.
— Защото все още не си разгадал плановете ѝ! — отвърна остро магьосникът.
Той замислено нави картата, зареял поглед в настъпващата вечер. Между веждите му се бе появила дълбока бръчка.
— Е? — запита скептично войнът. — Какви са тези велики планове, за които не спираш да споменаваш?
— Мисля, че сама се е поставила в огромна опасност — проговори най-сетне Рейстлин.
В хладния му глас имаше нотка на едва сдържан гняв. Карамон се втренчи разтревожено в него.
— Но... Откъде знаеш? Да не си видял...
— Разбира се, че нищо не съм видял, малоумник такъв! — изръмжа магьосникът през рамо и се упъти към коня си. — Вместо това мисля! Използвам мозъка си! Насочила се е към това село, за да поднови основите на старата вяра. Отива там, за да им разкаже за древните богове!
— В името на Бездната! — възкликна войнът с разширени очи. — Прав си, Рейст — добави след секунда размисъл. — Чувал съм я да споменава, че има такова намерение, но никога не съм вярвал, че го мисли сериозно.
Сетне, забелязал, че Рейстлин отвързва коня си и се кани да го възседне, Карамон го настигна забързано и улови животното за юздите.
— Почакай, Рейст! Точно в този момент не можем да направим нищо. Налага се да изчакаме до сутринта. — Той посочи към планините: — И двамата знаем, че нощно време тесните планински пътеки не са точно мястото, на което бихме искали да попаднем. Твърде опасно е, а и конете лесно могат да се препънат и да пострадат. Без да споменавам за създанията, които може би се навъртат из тези забравени от боговете гори.
— Все още разполагаме с това. — Рейстлин посочи към жезъла на Магиус, окачен отстрани на седлото. Той понечи да се качи на коня, ала поредният пристъп на кашлица го принуди да се свие на две.
Карамон търпеливо изчака магьосникът да дойде на себе си.
— Виж — каза внимателно той, — аз също се тревожа за нея... но ми се струва, че малко прекаляваш. Да разсъждаваме трезво. Все още не се е отправила към някое свърталище на гоблини! А магическата светлина от жезъла ти ще привлече към нас и онези гадини, които биха ни подминали. Конете се изморени, а и ние не сме в по-добро състояние. Да не говорим какво би станало, ако ни се наложи да влезем в сражение. Предлагам да останем да лагеруваме тук през нощта. Почини си, а на сутринта ще продължим с нови сили.
Магьосникът не помръдваше, загледан в брат си. Изглежда вече се готвеше да възрази нещо, когато го връхлетя нов пристъп на кашлица. Ръцете му се изплъзнаха от ефеса на седлото и той опря чело в хълбока на коня.