А една маса недалеч от вратата бе наредена за вечеря...
Пристъпи по-навътре. Очите ѝ вече се бяха нагодили към царящия сумрак. Забеляза, че в чашите върху масата е налято вино, а бутилката стои в средата. Не се виждаше храна. Част от чиниите се търкаляха съборени по пода непосредствено до някакви оглозгани кости. Двете кучета и котката, чиито изгладнели погледи срещна, ѝ дадоха смътна идея какво точно се бе случило поне тук.
Към втория етаж водеше тясно стълбище. Кризания мислено обсъди със себе си възможността да се качи горе, ала куражът ѝ стигаше само дотук. Реши преди това да разгледа селото. Трябваше да е останал поне някой. Някой, който да ѝ помогне да разреши неочакваната загадка.
Тя взе една лампа от хана и я запали, след което отново излезе на потъналата в непрогледен мрак улица. Какво бе връхлетяло жителите на това село? Къде бяха всички? От пръв поглед ставаше ясно, че не е било нападение. Обичайните следи от борба, изпотрошени мебели, кръв и захвърлени оръжия не бяха налице. Нямаше тела.
Веднага щом излезе от вратата на хана, безпокойството ѝ нарасна. Конят изцвили радостно при появата ѝ. Младата жена потисна желанието си да се метне на него и да го пришпори накъдето ѝ видят очите. Ала животното бе уморено и се нуждаеше от храна и вода. Мисълта за това я накара да го развърже и отведе в конюшнята зад странноприемницата. Беше празно, което не бе необичайно в тези времена — конете се бяха превърнали в рядък лукс. Поне имаше слама и вода, така че явно съдържателите се бяха старали да бъдат подготвени за нуждите на гостите си. Тя окачи лампата на една греда и разседла животното, след което се постара да го почисти, доколкото можеше, макар никога да не ѝ се бе налагало да го прави.
Конят изглежда остана доволен от оказаното внимание, защото още докато Кризания излизаше, се бе заел да дъвче овеса от едно корито.
Отново се озова на празната, смълчана улица. Надничаше през прозорците на мрачните къщи, без да забележи нищо и никой. Когато вече почти се бе отказала, до нея долетя тих звук. Сърцето ѝ спря да бие, а лампата се затресе в несигурната ѝ ръка. Спря и се ослуша, като се опитваше да се убеди, че е чула животно или птица.
Не, звукът се повтори. И потрети. Беше странен звук. Нещо като повтарящо се свистене, последвано от глухо тупване. Определено не ѝ звучеше заплашително. И все пак Кризания не можеше да се осмели дори да помръдне, за да открие какво го предизвиква.
— Колко съм глупава! — каза на висок глас. Разочарована от себе си и провала на замисления план, Кризания твърдо закрачи право към звука, решена да разбере какво става тук. Независимо от това обаче, ръката ѝ несъзнателно потърси закрилата на медальона, просто за всеки случай.
Звукът ставаше все по-отчетлив. Скоро редицата от къщи и малки магазини свърши Чак когато зави зад ъгъла в дъното на улицата, се сети, че е трябвало да угаси лампата. Твърде късно Стреснат от ярката светлина, човекът, който дотогава бе вдигал шума., рязко се обърна към нея и заслони очи с ръка.
— Кой е? — извика той. — Какво искаш?
Не звучеше изплашено, а по-скоро смъртно уморено, сякаш присъствието ѝ означаваше допълнителна, нежелана грижа.
Вместо да отговори, Кризания се приближи. Сега вече знаеше кое бе предизвиквало шума. Мъжът копаеше! В ръката му имаше лопата. Работеше на тъмно, очевидно без да има време да забележи, че слънцето е залязло и нощта се е спуснала.
Младата жена издигна лампата, за може светлината ѝ да огрее и двама им и си позволи да разгледа мъжа повнимателно. Беше съвсем млад, може би по-млад дори от нея самата — около двайсет, двайсет и една годишен. Беше човек с бледо, сериозно лице и носеше дрехи, които — ако не бе странният непознат символ върху тях, Кризания лесно можеше да вземе за роба на свещенослужител. Когато го доближи съвсем, младата жена забеляза, че мъжът се олюлява. Очевидно единствено лопатата му помагаше да остане на крака. Изглеждаше изтощен до крайност.
Забравила за всичките си страхове, тя се спусна да му помогне, но изненадано спря, когато забеляза, че той вдига предупредително длан:
— Не се приближавай!
— Какво? — попита стреснато тя
— Казах, не се приближавай! — повтори настойчиво младият мъж.