Стараеше се да не обръща внимание на клонките, които го шибаха през лицето или на бодлите, протягащи алчни пръсти, за да издерат дрехите му. Неочаквано се озова на неголяма поляна и приклекна до едно дърво. Право пред него се виждаше огромна сянка, носеща се над земята. И доколкото можеше да се съди по ужасните звуци и викове, които се разнасяха, със сянката се бореше не друг, а Карамон!
— Аст киранан Сот-аран/ Су кали Яранан — произнесе напевно магьосникът и запрати топката от сяра високо над главата си сред клоните на дърветата. Внезапната експлозия от ярка светлина бе придружена от ниския тътен на взрива. Короните на дърветата избухнаха в пламъци и най-после осветиха разиграващата се под тях сцена.
Рейстлин се впусна напред, готов да изрече ново заклинание, с изкривени, озарени от пропукваща синкава светлина пръсти.
Той се закова изумено.
В самия край на поляната, провесен за единия крак на края на въже, завързано за някакъв клон, се гърчеше Карамон. Непосредствено до него, провесен по същия начин, но далеч по-ужасен от бушуващите пламъци, се извиваше един заек.
Рейстлин просто зяпаше брат си. Без да спира да вика за помощ, Карамон съвсем бавно се въртеше около оста си, докато наоколо му се сипеше дъжд от подпалени листа.
— Рейст!... Искам да сляз... Ох!
Вече се бе обърнал с лице към вкаменения си от изненада брат-близнак. Изчерви се и на устните му цъфна глуповата усмивка.
— Вълчи капан.
Цялата гора бе озарена от ярка оранжева светлина. Отблясъците на огъня се отразяваха в изпуснатия му недалеч меч, блещукаха по бронята му, докато се завърташе отново и отново и пълнеха очите на паникьосания заек с всеобхватен ужас.
Рейстлин се закиска от удоволствие.
Сега беше ред на Карамон да се втренчи неразбиращо в него. При следващото си завъртане той дори обърна глава, за да се увери, че смехът на магьосника е предизвикан именно от положението, в което е изпаднал. В погледа му се появи жалък опит за молба.
— Хайде, Рейст! Свали ме долу! Раменете на брат му се тресяха от смях.
— По дяволите, Рейст, не е смешно — изфуча войнът и замаха с ръце. Последното, разбира се, спря въртенето, но накара тялото му да се залюлее напред-назад. Заекът в другия край на примката се замята и замаха още по-усилено с лапи във въздуха. Съвсем скоро и двамата се въртяха в противоположни посоки, усуквайки въжетата, които ги държаха.
— Свали ме долу! — изрева Карамон. Заекът изпищя изплашено.
Това вече бе прекалено. Спомените за младостта им връхлетяха архимагьосника, за да пропъдят надалеч мрака и ужаса, които не му даваха мира в продължение на безкрайно дълги години. Още веднъж се почувства кипящ от енергия и изпълнен с надежди за бъдещето пред себе си. И още веднъж бе заедно със своя брат — с човека, който беше и щеше винаги да бъде по-близък с него от който и да е друг. Глупавият му, дебелоглав, любим брат... Рейстлин се преви на две. Като едва поемаше дъх, магьосникът се отпусна на тревата и се смя неудържимо, додето по бузите му не потекоха сълзи и коремът не го заболя.
Карамон не сваляше очи от него, ала опасният поглед от човек, който в същия момент висеше провесен на собствения си крак и махаше тромаво с ръце, накара брат му да се залее от повторен неудържим изблик на веселие. Рейстлин се смя, докато най-сетне си даде сметка, че на сутринта навярно всичко щеше да го боли и все пак нещо го караше да мисли, че смехът му се е отразил добре. Най-малкото поне за известно време бе прогонил сковаващия мрак. Накрая просто си лежеше на мократа поляна и се кискаше, чувствайки как веселието искри във всяка частица от тялото му и се разлива като игриво вино. Най-
сетне и самият Карамон се присъедини към него. Смехът му отекна като заплашителен тътен из цялата, озарена в неземни отблясъци, гора.
Едва когато близо до тях се посипаха горящи клонки, Рейстлин най-после дойде на себе си. Той избърса сълзите от очите си и се изправи несигурно. Ръката му отсечено помръдна и в нея се появи сребърната кама, която винаги държеше в готовност, прикрепена към китката си.
Доближи Карамон и се протегна възможно най-високо, за да пререже въжето около глезена на война. Брат му се стовари тежко на земята със сподавено проклятие.
Без да престава да се киска, магьосникът преряза и въжето, което някой ловец бе завързал около задния крак на зверчето и успя да улови в прегръдките си ужасения заек. Животното едва ли не бе загубило ума си от страх, ала само няколко тихи думи и леко погалване по главата го накараха постепенно да се успокои и сякаш да изпадне в транс.