Изведнъж Рейстлин замълча. Отново заговори, произнасяйки всяка дума от заклинанието съвсем бавно и отчетливо. Вятърът се усили, а земята сякаш се измести. Сега вече войнът не изпитваше никакво съмнение, че светът се е устремил към тъмния въртоп, в чийто център се намираше брат му. Карамон ужасено разкрачи крака, за да не бъде засмукан от зараждащия се ураган. Пръстите на Рейстлин се устремиха към изкривеното, врящо небе и в същия миг енергията, която бе извлякъл от земята, протече през него във вид на сребърна мълния, която порази покрова от облаци над тях.
В отговор ярка назъбена светкавица проряза небето, и се стовари право върху покрива на малката колиба в края на селото. Почти в същия миг постройката експлодира в разширяващо се кълбо от синьо-бели пламъци.
Рейстлин пак проговори, а от пръстите му се стрелна нова мълния. И този път отговорът на небето порази самия него! Този път самият магьосник изчезна в червено-зелени пламъци.
Кризания извика. Забори се в ръцете на Карамон, за да се спусне към Рейстлин. Едрият мъж я задържа здраво, запомнил добре предупреждението на брат си.
— Виж! — показа ѝ той, без да я изпуска. — Огънят не го докосва!
Застанал в центъра на бушуващия пожар, Рейстлин издигаше ръце към небето, а робата се вееше около него, сякаш бе попаднал в средата на безпощадна зимна буря. Той отново заговори. Езиците на пламъците избликнаха надалеч от него и затанцуваха по мократа трева край фасадите на къщите, плъзнаха се по повърхността на локвите и се закатериха по дърветата, оставяйки магьосника в центъра на огромно, разширяващо се огнено колело.
Кризания не можеше да помръдне. Беше парализирана от ужас и благоговение, каквито никога дотогава не бе изпитвала. Продължаваше да се притиска към война, ала докосването му не можеше да я предпази от неистовия страх, който изпитваше. Двамата просто се бяха свили един в друг като изплашени деца, а навсякъде край тях бушуваше исполински пожар. Огънят се разпространяваше по всички улици и караше къщите да избухват в пламъци една след друга.
Магическото зарево — пурпурно, червено, синьо и зелено — огряваше самото небе, сякаш целта му бе да замести светлината на невидимото слънце. Гарваните се разлетяха с писъци, щом дървото, на което бяха накацали на свой ред се запали като факла.
Рейстлин проговори за последен път. От небето се спусна чисто бяла огнена вълна и погълна телата в масовия гроб.
Горещият вятър отметна качулката на Кризания. Жегата бе непоносима. Димът започна да я задавя. Искрите танцуваха около краката ѝ и по всичко изглеждаше, че съвсем скоро двамата с Карамон също ще се превърнат в част от пожара. По някакъв начин обаче те оставаха невредими, макар и в средата на невероятната огнена буря. Внезапно тя осъзна, че Рейстлин я наблюдава.
От мястото си, магьосникът мълчаливо ѝ кимна да се приближи.
Младата жена възкликна и несъзнателно се притисна към война до себе си.
Рейстлин отново ѝ кимна, изгубен сред плющящата черна роба и урагана от пламъци, който сам бе създал. После протегна ръце към нея.
— Не! — извика Карамон.
Кризания нежно се освободи от ръцете му и пристъпи към магьосника, без да откъсва очи от него.
— Ела, Преподобна дъще! — долетя от далече гласа на Рейстлин. Осъзна, че чува думите му в сърцето си. — Прекрачи стената от огън. Ела и вкуси от могъществото на боговете...
Непоносимата топлина, която обгръщаше архимагьосника, изгаряше самата ѝ душа. Струваше ѝ се невъзможно да оцелее. Имаше чувството, че пламъците ще я превърнат в почерняла пепел. Дъхът ѝ излезе със свистене, засмукан от бурята. Ала светлината около фигурата му я омайваше, а танцът на пламъците я мамеха ведно с подканящия му глас.
— Не! — чу изплашения вик на Карамон зад себе си, ала сега той не означаваше нищо за нея, беше по-незначителен от ударите на сърцето ѝ.
Тя достигна завесата от пламъци и вече се канеше да поеме протегнатата ръка на Рейстлин, когато нещо я накара да се поколебае.
Ръката ѝ гореше! Виждаше как кожата се сбръчква и почернява неумолимо.
— Ела, Кризания! — прошепна още веднъж гласът му.
Разтреперана, тя затвори очи и направи крачка напред. За момент болката стана непоносима. Младата жена отвори уста и изкрещя. После Рейстлин я улови и я издърпа при себе си.
Внезапно въздухът край нея се превърна в хладен бриз. Отново си бе възвърнала способността да диша с пълни гърди. Единствената топлина, която чувстваше, идваше от тялото на магьосника. Отвори очи и го погледна. Вдигна поглед и срещна неговия. Сърцето ѝ се сви.