Селото изчезваше. Съвсем скоро нищо нямаше да напомня, че някога въобще го е имало.
Тя потръпна и се обърна, за да проследи как войнът качва Рейстлин на седлото и се опитва да го разбуди достатъчно, за да може магьосникът да се справи с ездата по обратния път.
— Карамон — поколеба се тя, когато едрият мъж се приближи с намерението да помогне и на нея. — Какво искаше да каже той. "Едно последно изпитание"? Видях как ме погледна, когато го спомена. Знаеш, нали? Знаеш всичко?
Карамон не отговори веднага. Близо до тях Рейстлин се олюляваше замаяно на седлото. Най-сетне главата му клюмна и той отново потъна в сън. Войнът ѝ помогна да се метне на коня. Когато и той се озова на гърба на своя, се протегна и измъкна юздите от безволевите пръсти на брат си. Тримата поеха нагоре по склона през неспиращия дъжд, без да се обръщат назад.
Едрият мъж яздеше мълчаливо. До него Рейстлин почти се изхлузи и полегна върху врата на коня си. Карамон го изправи с твърда ръка.
— Карамон? — обади се настоятелно тя, когато превалиха билото на възвишението.
Той се обърна към нея. Сетне въздъхна и се обърна на юг, където, някъде много далече от тях, се намираше Торбардин. Буреносните облаци надвисваха ниско над хоризонта.
— Преданието разказва, че преди да се изправи срещу Царицата на Мрака, Хума трябвало да издържи успешно изпитанията на вятъра, огъня и водата. Но имало и още едно — добави съвсем тихо. — Нарича се изпитание на кръвта.
Песен за Хума (реприза)
КНИГА ТРЕТА
Стъпки в пясъка...
Армията на Фистандантилус се придвижваше на юг и достигна Киргот заедно с падането на последните изсъхнали листа от дърветата и настъпването на сковаващия северен студ.
Едва бреговете на Новото море принудиха войните да спрат. Карамон отдавна се бе подготвил за преминаването му. Генералът предаде командването на по-голямата част от армията на своя брат и най-доверените от подчинените си, а сам поведе неголямо формирование от най-добре обучените си хора, придружени от всички ковачи и дърводелци, които междувременно се бяха присъединили към тях.
Установиха предния си пост в Киргот. През целия си живот — през целия си минал живот, генералът бе слушал какво ли не за известния крайбрежен град. Триста години след Катастрофата Киргот щеше да се разрасне и да започне да процъфтява. Ала сега, едва век след като пламтящата планина бе поразила Крин, пристанището приличаше на сполетяно от бедствие градче. В това нямаше нищо чудно — преди Катастрофата Киргот се бе препитавал като земеделски център и все още не можеше да се съвземе от внезапното нашествие на Новото море току пред самите му порти.
Загледан надолу от щаба си към пътищата извън града, които внезапно свършваха пред стръмната пропаст на скалите и крайбрежната ивица под тях, Карамон без всякаква връзка се замисли за Тарсис. Катастрофата се бе отнесла жестоко с него — лодките и корабите му гниеха по пясъка като умиращи морски птици, докато тук, в Киргот, Новото море плискаше водите си върху някогашната орна земя.
Трябваше да признае, че сега повече от всичко му се искаше онези изоставени кораби в Тарсис да са тук, под негово командване. Наистина в градчето имаше няколко лодки, но те едва можеха да покрият най-належащите им нужди. Беше разпратил на стотици километри нагоре и надолу по бреговата ивица отряди, които да изкупят или да наемат всичко, годно да плава по море, по възможност направо с екипажите. Веднъж докарани в Киргот, с плавателните съдове се заемаха ковачите и дърводелците, чиято задача бе да ги подготвят за предстоящото кратко пътуване до Абанасиния през Проливите на Скелсия.
Всекидневно до него достигаха слухове и доклади за подготовката на джуджешката армия — за начина, по който укрепваха Пакс Таркас, за хитрия ход да използват робски труд в мините и ковачниците (пълчища блатни джуджета, най-низшата каста сред тях) и за върволиците от претоварени каруци, пълзящи към недрата на планината.
Освен това го занимаваха и сведенията, които получаваше за хълмистите джуджета и хората от равнината. Племената най-сетне бяха изоставили вековните кръвни вражди и се обединяваха в името на общото оцеляване. Съюзниците им от Абанасиния на свой ред използваха робски труд (отново блатни джуджета) и също усилено трупаха оръжия за предстоящите сражения.