Даламар направи знак на Пазителите Да се оттеглят. Сетне младият елф огледа жената пред себе си с усмивка, която по своето очарование можеше да съперничи единствено на нейната.
Китиара протегна ръка:
—Мир?
Усмивката на Даламар се разшири. Той каза:
— Свалете си ръкавицата, повелителко.
Тя трепна. За момент кафявите ѝ очи се разшириха заплашително. Даламар продължаваше да се усмихва. Китиара сви рамене и измъкна един по един пръстите си от ръкавицата.
— Ето — рече презрително. — Убеди ли си, че не крия оръжие?
— О, аз вече знаех—отвърна елфът, след което приближи устни до ръката ѝ и я целуна продължително. — Но нима бих пропуснал това удоволствие?
Устните му бяха горещи, а ръцете толкова силни, че Китиара почувства как кръвта заиграва из жилите ѝ. В същия момент обаче забеляза в погледа му, че Даламар ясно осъзнаваше играта и сам я играеше не по-зле от нея. Уважението ѝ към него нарасна едновременно с необходимостта да остане нащрек. Очевидно си имаше работа с достоен враг, който не биваше да изпуска от поглед дори за миг.
Тя деликатно изплъзна ръка и я скри зад гърба си с игриво женствено движение, което бе в рязък контраст с ризницата и типично мъжкото ѝ поведение. Движение, което целеше да предизвика и обърка и, ако се съдеше по лекото изчервяване на мрачния елф, със сигурност този път точката беше за нея.
— Може би съм скрила оръжие и под бронята си. Някой път трябва да ме претърсиш — подметна тя насмешливо.
— Едва ли — върна ѝ топката Даламар, като скри ръце в ръкавите на робата си. — Оръжията ви се забелязват от пръв поглед. Но ако трябваше да ви претърсвам, щях да диря там, където много мъже са прониквали, но никой не е успявал напълно. — Очите му се смееха.
Китиара затаи дъх. Развълнувана от думите му, припомняйки си усещането за допира на горещите му устни върху кожата си, тя пристъпи още една крачка, за да приближи лице до неговото.
Хладнокръвно, сякаш отстъпвайки небрежно, Даламар спокойно и грациозно се отмести встрани Вместо да попадне в обятията на младия мъж, Кит загуби равновесие и тромаво залитна.
Успя да възвърне баланса си с котешка бързина и се извърна към него с лице, върху което се бореха едновременно срама и неистовия бяс. Китиара беше убивала и за далеч по-дребни простъпки спрямо личното си достойнство. Единственото, което я спираше сега, бе очевидно абсолютното му неведение за сериозността на току-що стореното от него. Или тъкмо обратното? Лицето му си оставаше безизразно. Ето, че сега говореше нещо за брат ѝ... Не, със сигурност го беше направил нарочно и щеше да си плати...
Най-после бе опознала противника си и вече бе напълно наясно с уменията му. Съвсем в стила си, Китиара не губи време да оплаква допуснатата грешка. Беше се разкрила и бе получила удар. Оттук нататък нямаше да се остави да я изненадат.
—... и искреното ми съжаление, че шалафи не е тук — тъкмо довършваше Даламар. — Сигурен съм, че вашият брат ще съжалява, задето ви е изпуснал.
— Не е тук? — повиши глас Кит. Най-сетне вниманието ѝ се насочи отново към думите му. — Защо? Къде е? Къде би могъл да отиде?
— Уверен съм, че не може да не ви е споменал — каза Даламар с престорена изненада. — Брат ви се отправи назад в миналото, за да потърси мъдростта на Фистандантилус и по този начин да открие местонахождението на Портала, през който ще...
— Искаш да кажеш, че е заминал! Без свещенослужителката? — Внезапно Кит си даде сметка, че не би трябвало някой да знае, че е изпратила лорд Сот да убие Кризания, за да пресече безумните планове на брат ѝ да предизвика в битка на живот и смърт Царицата на Мрака. Тя прехапа устни и хвърли един поглед към неумрелия рицар зад себе си.
Даламар проследи погледа ѝ и се усмихна. Виждаше като на длан всяка изписала се мисъл върху лицето ѝ.
— А, знаели сте за нападението срещу лейди Кризания? — попита невинно той.
Кит се намръщи.
— Много добре ти е известно, че знаех! Както и брат ми знаеше Може да е глупак, но не е идиот. — Тя се завъртя на пети: — Каза ми, че жената е мъртва!
— Беше мъртва — изтътна лорд Сот. Неумрелият рицар се материализира от сенките и се втренчи в нея с пламтящите си оранжеви очи. — Никое човешко същество не може да преживее онова, което ѝ сторих. — Оранжевите очи се завъртяха в невидимите си орбити към мрачния елф: — А господарят ти не можеше да я спаси.