— Не — отговори тя. — Изглежда, единствената част от кораба без ток е каюткомпанията. Алекс докладва, че след по-малко от час ще се бием с космически пирати. Искаш ли да се качиш в командния център и да се биеш с пирати?
— Не мога да се бия с пирати без кафе. Ще намеря Еймъс — заяви Холдън, прекъсна връзката и прибра терминала в джоба си.
Отиде до стълбата, която минаваше по дължината на кила, и повика асансьора. Бягащият пиратски кораб можеше да поддържа само около 1 g при продължителен полет, така че пилотът на Холдън, Алекс Камал, бе вдигнал 1,3 g, за да го настигнат. Всичко над 1 g правеше стълбата опасна за употреба.
След няколко секунди люкът на палубата се отвори с трясък и асансьорната платформа спря в краката му. Той стъпи върху нея и чукна бутона за машинното. Асансьорът запълзя бавно надолу по шахтата. Люковете на палубите се отваряха при приближаването му и се затръшваха, след като отмине.
Еймъс Бъртън беше в работилницата, на една палуба над машинното. Беше разглобил върху масата някакво сложно наглед устройство и запояваше нещо по него. Носеше прекалено тесен сив комбинезон, който с мъка удържаше широките му рамене, когато се раздвижеше. На гърба му все още бе изписано старото име на кораба, „Тахи“.
Холдън спря асансьора.
— Еймъс, каюткомпанията не работи — оплака се той.
Механикът махна нетърпеливо с едната си дебела ръка, без да спира работа. Холдън изчака. След още няколко секунди Еймъс най-сетне остави поялника и се обърна.
— Да, не работи, защото извадих оттам тоя малък шибаняк — посочи към устройството, което запояваше.
— Можеш ли да го върнеш?
— Не, поне засега. Още не съм свършил с него.
Холдън въздъхна.
— Налага ли се да изключваме цялата каюткомпания, за да оправим това нещо, и то точно преди срещата ни с кръвожадна шайка космически пирати? Защото главата вече почва да ме цепи и много бих искал да пийна чашка кафе, преди, ами… сещаш се, да вляза в битка.
— Да, налага се — потвърди Еймъс. — Да ти обясня ли защо? Или ще го приемеш на доверие?
Холдън кимна. Макар че времето, прекарано в земния флот, не му липсваше особено, беше открил, че от време на време го хваща носталгия по онова пълно зачитане на старшинството. На „Росинант“ титлата „капитан“ беше доста по-мъгляво понятие. Подмяната на кабелите бе работа на Еймъс и той би се възпротивил на идеята да уведомява Холдън всеки път, когато го прави.
Холдън се отказа да спори.
— Добре — примири се той. — Но да ме беше предупредил. Без кафето си ще съм свадлив.
Еймъс му се ухили и бутна шапката си назад по почти плешивата си глава.
— Мамка му, капитане, тук мога да ти помогна — каза той, посегна зад себе си и вдигна голям метален термос от тезгяха. — Приготвих малко извънредни запаси, преди да изключа каюткомпанията.
— Еймъс, извинявам ти се за всички гадни неща, които си помислих за теб току-що.
Еймъс махна с ръка и се върна към работата си.
— Вземи го. Аз вече изпих една чаша.
Холдън се качи пак на асансьора и се издигна до командния център, стиснал термоса с две ръце, като че ли беше спасителен пояс.
Наоми бе седнала пред сензорно-комуникационния пулт и следеше как върви гонитбата на пиратите. Холдън от пръв поглед разбра, че са далеч по-близо, отколкото при последната справка, която бе получил. Седна в креслото на бойния командир и се препаса с коланите. Тъй като предполагаше, че в близко бъдеще може да се окажат при ниска гравитация или в безтегловност, отвори един близък шкаф и извади гъвкав мехур за течности, в който да налее кафето си.
Докато го пълнеше от дюзата на термоса, подхвърли:
— Скъсяваме разстоянието адски бързо. Какво става?
— Пиратският кораб намали значително началното си ускорение от 1 g. Свалиха го на 0,5 g за две-три минути, а преди минута съвсем престанаха да ускоряват. Компютърът засече някаква нестабилност в работата на двигателя им точно преди да намалят, затова предполагам, че гонитбата им е дошла малко свръх силите.
— Повредили са кораба си?
— Повредили са кораба си.
Холдън смукна една дълга глътка от мехура и си опари езика, но не се ядоса.
— След колко време ще стигнем до тях?
— Пет минути максимум. Алекс изчакваше със спирачната тяга, докато се качиш тук и се вържеш към креслото.
Холдън чукна по бутона на интеркома и нареди:
— Еймъс, запаши коланите. Пет минути до лошите. — После превключи на канала към пилотската кабина. — Алекс, какво ново?