Доктор Крапивницки просто оповести, че няма да лекува, няма и да преглежда. Необходимите медикаменти щели да бъдат раздавани чрез бойците от охраната. Зоната щяла да бъде изолирана и от нея щели да пускат само мъртвите. Повече от две години след назначаването му на този пост доктор Крапивницки продължаваше да се радва на добро здраве.
Затворената зона, заобиколена с картечници, отрязана от останалия свят, живееше свой собствен, страшен живот. Мрачната фантазия на криминалните организираше посред бял ден истински съдилища — със заседания, с обвинителни речи и свидетелски показания. Насред лагера апашите издигнаха бесилка от натрошени нарове, на която увиснаха две разобличени „кучета“. Всичко това се вършеше не през нощта, а посред бял ден, пред очите на началството.
Другата зона на тази златна мина се водеше работна. Там ходеха на работа апашите от по-нисък ранг. След като в тази мина настаниха криминални, тя, естествено, загуби производственото си значение. Там винаги се чувствуваше влиянието на съседната зона, където не се работеше. Именно от бараките за „работещите“ бе докаран един старец — „битовак“, не криминален. Както разправяха пристигналите заедно с него апаши, той „непочтително разговарял с Васечка!“.
„Васечка“ бил млад апаш, от потомствените, значи — водач. Старецът беше два пъти по-възрастен от „Васечка“.
Засегнат от тона на стареца („ще ми се зъби“), Васечка наредил да му донесат парче бикфордов шнур с детонатор. Пъхнали детонатора в ръцете на стареца, вързали двете му длани — той не посмял да протестира — и запалили шнура. И двете китки на човека бяха откъснати. Толкова скъпо му струваше непочтителният разговор с „Васечка“.
Войната на „кучетата“ продължаваше. От само себе си се случи онова, от което някои умни и опитни началници се страхуваха най-много. Добили опит в кървавите разправи — а по онова време за убийствата в лагерите не се даваше смъртна присъда — и „кучетата“, и апашите започнаха да използуват ножове по поводи, които нямаха нищо общо с войната на „кучетата“.
Някому се сторило, че готвачът му е сипал малко чорба или тя е рядка — в ребрата на готвача се забива нож и той предава Богу дух.
Лекарят не освободил някого от работа — около врата му усукват пешкир и го удушват…
Завеждащият хирургичното отделение в централната болница веднъж укори един виден апаш, че криминалните са започнали да убиват лекари и са забравили за „Червения кръст“. Сиреч, как не се разтвори земята под тях? Апашите се ласкаят извънредно много, когато началството се обръща към тях по такива „теоретични въпроси“. Апашът му отговори, като се лигавеше и се превземаше с неподражаем апашки акцент:
„Закон на зивота, докторе. Има най-разлицни полозения. В един слуцай — тъй, в друг — съвсем инаце. Зивотът се променя.“
Апашът си падаше малко диалектик. Целият свят му беше крив. Станало така, че докато се намирал в изолатора, желаейки да попадне в болницата, той поръсил очите си със стружки от химически молив. Че го пуснали от изолатора — пуснали го, но квалифицираната медицинска помощ закъсняла и той ослепял завинаги.
Но слепотата не му пречеше да участвува в обсъжданията на всички въпроси от живота на престъпния свят, да дава съвети, да се произнася с авторитет и напътствията му да имат задължителен характер. Както сър Уилямс от „Рокамбол“, слепият апаш продължаваше да живее пълноценен живот на престъпник. В разследванията по процесите срещу „кучетата“ обвинителното му заключение бе предостатъчно.
Открай време в престъпния свят наричат „куче“ всеки, който престъпи апашките закони, всеки, прехвърлил се на страната на криминалната милиция. Във войната на „кучетата“ ставаше дума за друго — за нов апашки закон. Въпреки това на рицарите на новия орден им лепнаха този обиден прякор.