Което означава веднага, по дяволите, помисли си Майк и последва Суолоу, напускайки каютата си.
Коридорите сега не бяха по-широки, но след като преобладаваха грамадните костюми, те бяха станали еднопосочни, а трафикът бе направляван от големите стрелки по пода. На няколко пресечки Суолоу се спря, за да пусне другите членове на екипажа да минат пред нея, и Майк внезапно се почувства като единственото дете от детска градина сред група шестокласници.
— Трябва да си намеря един от тези костюми — отбеляза той.
— Нямах престава, че сте бил обучен в използване на захранван с енергия боен костюм СМС, сър — каза Суолоу.
— Чел съм наръчниците.
— Тези знания няма да бъдат достатъчни за собствената ви защита в кризисна ситуация, сър. Все пак, ако се случи нещо, аз съм лично отговорна да се погрижа да стигнете до някое безопасно място.
— Преливам от увереност. — Майк се усмихна към гърба на Суолоу, просто за случай, че тя разполагаше с насочена към него камера.
Корабът потрепери, когато преминаха между измеренията, и двигателите излязоха от подпространствения режим на работа. Навлезли бяха в космоса около Сара.
Мостикът сега беше облян в червена светлина, подчертана от зелените монитори, които ограждаха долната палуба. Полковник Дюк бе навлякъл собствения си боен костюм. Той приличаше на горила в двора на крал Артур. Горила със заострена глава, облечена в броня. Той бе заобиколен от малка купчина монитори, на всеки от които имаше различна говореща глава, която му подаваше данни.
— Господин Либърти се явява по ваша заповед, сър — обяви Суолоу и пак успя да отдаде отсечено чест, въпреки тежката броня.
— Полковник — каза Майк.
Дюк не вдигна поглед от главния екран. Той отвърна просто:
— Захождаме към Чау Сара.
В първият момент, Майк си помисли, че главният екран не работи като хората. Те се приближаваха към Чау Сара откъм нощната й страна. А огромният диск на външния свят от системата представляваше разбъркана мацаница от светлини във всички цветове на дъгата, каквато може да се види върху мазна вода.
При което Майк осъзна, че той всъщност виждаше повърхността на Чау Сара. Тя блестеше с набраздени цветни ивици, пронизани на няколко места от ярки оранжеви шипове.
— Какво… — Майк примигна. — Какво е причинило това?
— Първи контакт, Либърти — каза полковникът. — Първи контакт от най-крайния вид. Какви са сканиранията?
Един от техниците докладва:
— Не засичам данни за живот. По-голямата част от повърхността е била втечнена и стерилизирана. Тази зона изглежда е дълбока между шест и петнадесет метра.
— Колониите? — попита Майк.
Техникът продължи:
— Оранжевите шипове явно са магма, избила през мантията на планетата. Те се намират по местата на известните ни поселища. — Пауза. — Плюс на още поне дузина други места.
Майк погледна към въртящата се смъртоносна дъга на екрана. Слънцето се изкачваше над хоризонта пред тях, но светът не изглеждаше по-добре на светло. Само няколко тъмни облака, тънки като гарванови пера, се тътреха по осветената страна.
— В допълнение, осемдесет процента от атмосферата е била взривена по време на атаката — продължи техникът.
— Някакво присъствие в орбита? — попита Дюк, като брониран монолит сред техните редици.
— Проверявам — отвърна техникът. Най-накрая дойде и отговорът: — Не. Нищо наше. Нищо и с непознат произход. Може да има отделни отломки при по-широко сканиране.
— Разшири обхвата — каза Дюк. — Искам да знам дали там има нещо. Наше или тяхно.
— Проверявам… Определено има отломки. Най-вероятно, наши. Ще имаме нужда от спасителен отряд за потвърждение.
— Защо са го направили? — попита Майк, но никой не му отговори. Техници в по-леки бойни костюми почукваха по мониторите с облечените си в ръкавици ръце, а многобройните глави по екраните говореха едновременно на полковник Дюк.
Най-накрая, на Майк му хрумна въпроса, на който мислеше, че ще могат да му отговорят.
— С какво са го направили? С ядрени ракети?
Тези думи сякаш откъснаха Дюк от непрекъснатия му поток информация. Той погледна към репортера.
— Системите за атомно разпръскване оставят почерняло стъкло и горящи гори. Дори на Корал имаше някои оцелели участъци с чист терен, най-малкото за известно време. Чау Сара е била изгорена до течното си ядро на места. Това нещо е много по-смъртоносно дори от бомбите Апокалипсис.
— Това — посочи Дюк към екрана, — е дело на една чуждоземна раса, Протосите. Съобщиха ми, че те изниквали от подпространството, незнайно от къде, в по-голяма близост до планетата, отколкото ние някога бихме опитали. Огромни кораби, и то много. Спипали няколко транспортьора и боклукчийски кораби и ги взривили в небето. След което пуснали на воля каквото там е било върху планетата и я стерилизирали, както се вари рохко яйце. После отново изчезнали. Мар Сара е от другата страна на слънцето в момента и са се паникьосали, че те могат да бъдат следващите.