— Протоси. — Майк поклати леко глава, смилайки информацията. Нещо тук не бе наред. Той погледна към екрана на техника, който показваше дълбоките радарни дупки, пробили чак до магмата на планетата.
— Имате достатъчно материал за своя репортаж, господин Либърти — каза Дюк. — Ние ще останем на пост в случай на други враждебни действия в близко бъдеще. Може да споменете в репортажа, който ще изпратите, че до няколко дни, към нас ще се присъединят „Джаксън V“ и „Хюи Лонг“.
Техникът посегна към ухото си, след което каза:
— Сър, получаваме аномални данни.
— Местоположение? — изръмжа полковникът, обръщайки гръб на Либърти.
— Зед-2, квадрант пет, една астрономическа единица навън. Голям брой аномалии.
— Посока?
— Проверявам. — Нова пауза, след което думите на техника прозвучаха пораженчески. — Насочили са се към Мар Сара, сър.
Дюк кимна.
— Готови за прехващане на аномалните данни. Изтребителите да излетят, когато влезем в обхват.
Майк изрече без да мисли:
— Да не сте луд?
Дюк се извъртя обратно към репортера.
— Надявам се, че това беше риторичен въпрос, синко.
— Ние сме само с един кораб.
— Ние сме единствения кораб между тях и Мар Сара. Ще ги прехванем.
Майк едва не каза „Лесно ти е на теб, нали си в здравия боен костюм“, но се спря. Нещо, което можеше да премине през кората на планетата, нямаше да бъде спряно от няколкото пласта бойна броня.
Вместо това, Майк пое дълбоко въздух и просто се впи в перилата, сякаш се надяваше, че това може да смекчи евентуалния удар.
— Имаме визуален контакт — обяви техникът. — Пускам го на екрана.
Главният екран проблесна и разкри рояк светулки сред нощното небе. Те изглеждаха почти красиви на фона на тъмнината. След това Майк осъзна, че те бяха стотици и че това бяха само главните кораби. По-дребни мушици танцуваха около тях.
— Влязохме ли в обхват за излитане на Райфовете? — попита полковникът.
— Две минути до целта — отвърна техникът.
— Излитане при първа възможност.
Майк си пое дълбоко въздух и му се дощя все пак да се беше включил в тренировките с бойните костюми.
Дори от толкова далечно разстояние, корабите на Протосите притежаваха форма и ясни очертания. Най-големите от тях бяха колосални цилиндрични творения, подобни по вид на блестящи цепелини. Те бяха заобиколени от гладни молци и Майк осъзна, че това бяха техните изтребители, техните еквиваленти на Райфовете А-17, които сега се намираха в хангарите, в очакване да се приближат до обхват за нанасяне на удар. Други златни кораби танцуваха измежду по-грамадните транспортьори.
След това, пред погледа на Майк, един от големите кораби сякаш се разтвори. Видя се едно проблясване на светлина, приглушено пламтене и после той бе изчезнал. В следващият миг имаше ново проблясване и ново изчезване.
— Сър — каза техникът, — аномалните данни се губят.
— Маскировъчна технология? — попита полковникът.
Майк се изтърва и каза:
— В такъв мащаб?
— Проверявам. — Огромна пауза, дълбока като пропаст. — Не. Изглежда, че те се обвиват в някаква форма на подпространствено поле. Те се оттеглят.
Пред погледа на Майк, все повече кораби проблясваха и изчезваха. Огромните транспортьори с техните рояци от по-дребни кораби, по-малките златни съдове, всички те се изпаряваха като призрачните феи при пукването на зората.
Призрачни феи, които можеха да изгорят една планета до течното й ядро, напомни си Майк.
Полковникът си позволи една усмивка.
— Добре. Те се страхуват от нас. Отбой за всички постове, но да останат под тревога, в случай, че това е някакъв номер.
Майк поклати глава.
— Това не се връзва. Те притежават достатъчно мощ да изпържат цяла планета. Защо ще се страхуват от нас?
— Очевидно е — отвърна полковникът. — Те са я изразходвали. Нямат достатъчно сили, за да влязат в бой с нас.
— Ние сме само с един кораб — поклати разгневено глава Майк. — А там имаше десетки от техните.
— Страхуват се, че ще получим евентуални подкрепления.
— Не, не. Тук става нещо. Това не е нормално човешко поведение.
— Ние не сме изправени срещу човеци — каза намръщено Дюк. — Виж им само огневата мощ.
— Именно. Тези Протоси ни превъзхождат и по брой, и по огнева мощ, но ние ги обръщаме в бягство. А и защо са дошли тук все пак?