— Ще приказваш или ще раздаваш? — попита Магс.
— Лейтенант Суолоу! — извика Майк. Той окачи пропуска на Рурк около врата си, докато тичаше, а ботушите му вдигаха след себе си облачета прах по улицата.
Лейтенантът се обърна и му се усмихна.
— Господин Либърти. Радвам се да ви видя отново. — Усмивката й беше топла, но Майк не можеше да определи дали тази топлина беше сърдечна или бе в резултат на нейното препрограмиране.
Тя вече не беше в своята бойна броня, а бе облякла стандартна униформа в защитен цвят. Това означаваше, че тя не беше на пост като военен полицай в момента и не бе много вероятно да я наблюдават активно. Все пак, тя носеше малък гранатомет на едното си бедро и зловещ на вид боен нож на другото.
Майк бръкна в джобчето си и извади пакета с цигари. Суолоу се усмихна гузно и си взе една.
— Мислех, че сте ги отказал — заяви тя.
Майк сви рамене.
— И аз мислех същото за теб.
Той внезапно осъзна, че нямаше никакъв кибрит, но Суолоу извади една малка запалка. Тънък лазер се възпламени на върха й.
Лейтенантът си дръпна дълбоко и каза:
— Съжалявам за това, което се случи на кораба. Дълг.
Майк пак сви рамене.
— Моята работа изисква понякога да задавам трудни въпроси. Дълг. Синините вече ги няма. Заета ли си?
— В момента, не. Някакъв проблем ли има, сър?
— Имам нужда от кола и шофьор, който да ме откара до аграрните области. — Майк го представи като най-обикновена молба. Просто като муфтене на цигара.
Лицето на Суолоу притъмня за миг.
— Пускат ви през кордона? Нищо лично, сър, но смятах, че полковникът собственоръчно ще ви изрита задника в посока към Тарсонис, след инцидента на мостика.
— Времето лекува всички рани — каза Майк, подръпвайки пропуска на Рурк. — Поудължиха ми леко каишката. Просто малък репортаж за атмосферата — ще поговоря с евентуалните бежанци.
— Евакуиращи се, сър — поправи го Суолоу.
— И аз тях имах предвид. Трябва да се сдобия със сведения за смелите жители на Мар Сара, изправени срещу заплахата от космоса. Искаш ли да ме поразведеш наоколо?
— Ами, не съм на пост, сър… — Суолоу се поколеба и Майк отново докосна пакета с цигари. — Не виждам нищо лошо в това. Сигурен ли сте, че полковникът го одобрява?
Майк разцъфна в победоносна, осведомена усмивка.
— Ако не го е одобрил, тогава ще ни върнат още на първия пропускателен пункт и ще те запозная с моите партньори на карти в кафенето.
Лейтенант Суолоу уреди превозното средство, един открит, с широка каросерия джип. Документите на Рурк им осигуриха минаването през пропускателния пункт, където един отегчен военен полицай прекара картата през четящото устройство и получи зелена светлина за „местния репортер“. Властите явно не изпитваха неистов ужас, че хората можеше да ходят в аграрните области, особено ако с тях имаше военен ескорт. Те изглежда бяха по-загрижени да не би някой да се върнеше обратно в града.
Мар Сара неизменно си беше обитаема единствено по границите, за разлика от бившите изобилни джунгли на нейната сестра, която беше на по-отдалечената орбита. Небето й беше пепеляво оранжево, а по-голямата част от земята й варираше от спечена кал до влакнести шубраци. Някои региони от тази пустиня бяха станали плодородни чрез иригация, но докато се отдалечаваха от града, Майк виждаше как полетата вече бяха попарени от липсата на вода. Напоителните кранове стърчаха като самотни плашила над изсъхналата до кафяво реколта.
Такива посеви се нуждаят от постоянни грижи, отбеляза Майк в записващото си устройство, и принудителното напускане на населението е точно толкова смъртоносно за тях, колкото и директна атака от космоса. Изоставянето на земеделските области бе сигурен знак, че Конфедерацията очакваше Протосите да се завърнат.
Те се натъкнаха на първата концентрационна точка за бежанци (съжалявам, евакуиращи се) някъде в средата на следобеда. Тя представляваше град от палатки, издигнат сред едно от полетата, а целият комплекс бе надзираван от една-единствена крачеща канонерка от клас Голиат. Поредният отегчен военен полицай дори не си направи труда да изслуша докрай историята на Либърти преди да прекара личната карта на Рурк през четящото устройство и да получи информацията, че Майк е местен.
Суолоу паркира джипа в краката на Голиата.
— Остави ме да говоря с беж… евакуиращите се насаме — каза Майк.
— Сър, аз все още отговарям за вашата безопасност — отвърна Суолоу.
— Тогава ме наблюдавай от безопасно разстояние. Хората въобще няма да се отпуснат, когато някой от самата Конфедерация им стои над главите в пълна униформа.