— Да, и? — попита той.
— Тя е подозрителна, сър.
— Какво толкова прави?
— Същото, което правехте и вие, сър. Говори с хората.
— Е, това определено е подозрително. Да идем ли ние да поговорим с нея?
Червенокосата жена се изправи, приключила последния си разговор с един възрастен мъж, и тръгна през двора. Суолоу закрачи към нея, следвана по петите от Майк.
Докато разстоянието между тях намаляваше, той забеляза друго подозрително нещо у жената — тя изглеждаше значително по-чиста от останалите бежанци. И доста по-малко угрижена.
— Извинете, мадам — каза Суолоу.
Червенокосата жена забави крачка и се огледа.
— Мога ли да ви помогна? — попита тя. Нефритено-зелените й очи се присвиха едва забележимо и Майк отбеляза, че устните й бяха мъничко по-широки, отколкото би подхождало на лицето й.
— Имаме няколко въпроса към вас — отвърна лейтенантът, може би малко по-грубо, отколкото би му се харесало на Майк.
Широките устни се присвиха и жената попита:
— И кой ще ми зададе тези въпроси? — Между жените сякаш премина студен вятър, когато тя проговори.
Майк се вмъкна между тях двете.
— Аз съм репортер от Юнивърсъл Нюз Нетуърк. Казвам се Майкъл…
— Либърти — довърши червенокосата жена. — Гледала съм репортажите ви. В тях нещата са представени по-често вярно, отколкото обратното.
Майк кимна.
— Те винаги са верни, когато ги завърша. Ако нещо се е объркало, аз обвинявам редакторите си.
Жената му хвърли един пронизителен поглед и той беше сигурен, че тя можеше да превърне тези зелени очи в остри свредели, които да проникнат до дъното на душата му.
— Казвам се Сара Кериган — каза просто тя. На Майк, не на лейтенанта.
Добре, помисли си Майк. Значи не е от местната полиция.
— И откъде сте, госпожице Кериган? — попита лейтенант Суолоу. Тя продължаваше да се усмихва, но Майк вече можеше да усети известна доза напрежение в усмивката й. Нещо у тази госпожица Кериган дразнеше лейтенанта.
— От университета на Чау Сара — отвърна Кериган, като сега гледаше вторачено към офицера. — Аз съм част от един социологически екип, разположен тук, когато се случи нападението.
— Много удобен произход — каза Суолоу, — имайки предвид, че никой не би могъл да го провери в момента.
— Съжалявам за вашата планета — вметна неочаквано Майк. Той бе възнамерявал просто да смекчи негласното обвинение на Суолоу, но за първи път осъзна, че наистина изпитваше съжаление за разрушенията, които бе видял от орбита. И срам, защото не бе помислил за това по-рано.
Червенокосата жена насочи вниманието си обратно към репортера.
— Знам — каза просто тя. — Мога да усетя тъгата ви.
— И какво правите тук, госпожице Кериган? — Суолоу продължаваше да се държи също толкова остро, колкото и ножа за отваряне на писма на Андерсън.
Кериган отвърна:
— Същото, каквото и всеки друг тук, ефрейтор…
— Лейтенант, мадам — прекъсна я Суолоу още по-остро.
Кериган издокара една развеселена усмивка.
— Лейтенант да бъде. Опитвам се да открия какво става. Опитвам се да разбера дали наистина има план за евакуация или пък Конфедерацията си разиграва една гигантска игра на „тука има, тука няма“ с хората.
— Какво означава това? — озъби се Суолоу, но Майк вече перифразираше въпроса й.
— Смятате ли, че има някакъв проблем с настоящата евакуация? — намеси се той.
Кериган нададе пръхтящ кикот.
— Не е ли очевидно? Имаме тълпи хора, изведени от градовете и закарани в земеделските райони.
— Градовете не могат да бъдат защитавани — отбеляза Суолоу.
— А пустошта може? — отвърна моментално Кериган. — Явно Конфедерацията е сбъркала движението с напредъка. Тя се задоволява с това да мести бежанците като фигури по шахматна дъска, без да има някакъв реален план за евакуация.
— Подобни планове се разработват в момента, доколкото разбрах — каза спокойно Майк.
— И аз съм чела официалните изявления — заяви Кериган. — А и двамата знаем колко истина се съдържа в тях. Не, Конфедерацията на човечеството просто гони собствената си опашка, местейки хората наляво-надясно с надеждата, че ще бъде готова.
— Готова за какво? — попита Майк.
— Готова за момента, в който ще последва втората атака — отвърна сухо Кериган. — Готова за момента, в който ще се обърка следващото нещо.