— Мадам — каза Суолоу, — трябва да ви уверя, че Конфедерацията прави всичко, което е в човешките възможности, за да помогне на хората от Мар Сара.
Кериган я прекъсна разгорещено.
— Тя прави всичко, което е в човешките възможности, за да защити себе си, войниче. На Конфедерацията никога не й е пукало за нищо, отвъд ограниченията на собствената й бюрокрация. И най-вече, никога не й е пукало за хората, като особено не й пука за някого, който не е на Тарсонис.
— Мадам, трябва да ви информирам… — започна Суолоу, а усмивката й беше остра като бръснач.
— Аз трябва да информирам вас, че историята на Конфедерацията я заклеймява със същата непоколебимост, с която го правят и настоящите й действия. Тя е готова да отпише системата Сара, точно както отписа колониите по време на Войната на гилдиите и самата Корал.
— Мадам — каза Суолоу, — трябва да ви предупредя, че се намираме във военна зона и срещу опасните приказки ще бъдат взимани бързи мерки. — Майк забеляза, че ръката на лейтенант Суолоу се бе преместила върху дръжката на нейния гранатомет.
— Не, лейтенант — отвърна Кериган с блеснали очи, — аз трябва да предупредя вас. Конфедерацията ви е повела на заколение, но вие няма да го осъзнаете, докато на бял свят не излязат ножовете.
Червенина обагри лицето на Суолоу.
— Не ме карайте да правя нещо, за което ще съжалявате, мадам.
— Аз не ви карам да правите нищо — изсъска Кериган. — Онези копелета от Конфедерацията карат хората да вършат разни неща. Те ви бъркат в мозъка и ви изкривяват съзнанието, докато се превърнете в тяхна играчка! Затова въпросът е: Ще последвате ли начина, по който са ви програмирали, или не?
Майк отстъпи назад, внезапно осъзнал, че двете жени щяха всеки момент да преминат към физическа саморазправа. Той се огледа, но явно останалата част от лагера не им обръщаше никакво внимание.
За един дълъг миг, жените стояха със впити една в друга погледи. Най-накрая, лейтенант Суолоу примигна, отстъпи крачка назад и свали ръка от дръжката на оръжието.
— Трябва да ви уверя, мадам — каза лейтенант Суолоу с пепеляво лице, — че сте в заблуждение. Конфедерацията винаги мисли за своите хора.
— Щом трябва да ме уверите, значи трябва — отвърна Кериган, изплювайки думите. — Ще има ли нещо друго или съм свободна да се върна към илюзията за свобода?
— Не, мадам. Може да си вървите. Съжалявам за безпокойството.
— Няма нищо. — Суровите зелени очи на Кериган омекнаха за миг. Тя се обърна към Майк. — И за да изпреваря следващия ви въпрос, ще намерите някои отговори в базата Ентъм9. Тя се намира на три клика западно от тук. Но не отивайте сам. — Тя хвърли един поглед към лейтенанта.
След което си тръгна крачейки през двора и бързо се изгуби сред палатките.
— Жената беше под голямо напрежение — каза Суолоу през стиснати зъби. Тя посегна с едната си ръка и извади стимпакет от колана си.
— Разбира се — съгласи се Майк.
— Не е изненадващо хората да винят своите спасители за проблемите си — продължи тя, притискайки пакета към изпъкналата плът на врата си. Стимпакетът изсъска тихичко.
— Точно така.
— И не му беше нито времето, нито мястото за някакъв инцидент. — Лицето й бавно върна естествения си цвят и тя започна да диша равномерно.
— Въобще не му беше мястото.
— Би било най-добре да не се докладва за това — заяви твърдо тя.
Майк се замисли за предишното хоби на Суолоу.
— Разбира се — отвърна той.
— Да тръгваме веднага — каза лейтенант Емили Джеймсън Суолоу и се обърна обратно към джипа.
— Ъ-хъ — отвърна Майк, докато потъркваше брадичка и гледаше в посоката, в която бе изчезнала Кериган. Той обмисляше дали да не хукне след нея, но тогава осъзна, че най-вероятно нямаше да успее да я намери, ако тя не искаше да бъде открита. А той искаше да я пита за толкова много неща.
Най-вече, откъде знаеше тя какъв щеше да бъде следващия му въпрос.
Той се канеше да пита за наблюденията на ксеноморфи. Това беше следващия въпрос, който щеше да зададе. Тази Кериган можеше да го е научила от разговори със същите хора, които и той бе интервюирал.
Или у Кериган имаше нещо друго, което й позволяваше да знае за какво си мисли той.
Без значение кое от двете беше вярното, докато се влачеше след лейтенант Суолоу, той стигна до твърдото решение никога да не играе покер със Сара Кериган.