ГЛАВА 5
БАЗАТА ЕНТЪМ
Природата не понася вакуум, а човешката природа мрази липсата на информация. Когато не можем да я открием, ние тръгваме да я търсим. Понякога, дори си я измисляме.
Такъв беше и случая със системата Сара. Нарочно неосведомени, ние се втурнахме към земеделските области, за да търсим отговори — отговори, за които скоро осъзнахме, че не желаехме да сме откривали.
Глупаво беше от наша страна да приемаме, че щяхме да се оправим. Глупаво беше от наша страна да се хвърляме през глава. Глупаво беше от наша страна да отиваме там недостатъчно въоръжени. Глупаво беше от наша страна да си мислим, че разбирахме в какво се набъркваме.
А най-глупаво от всичко беше да приемаме, че Протосите бяха първата извънземна раса, с която се срещаше човечеството.
Нужно бе известно придумване, за да бъде убедена лейтенант Суолоу да се отклони към базата Ентъм. Той й разказа какво бе научил в лагера от останалите евакуиращи се, изразявайки се с неутрални термини, за да не я вълнува допълнително.
Въпреки това, онази жена Кериган сериозно бе разтърсила войника и сега Суолоу шофираше безмълвно напрегната по забутаните второкласни пътища оттатък лагера. Стимпакетът й бе осигурил контрол над нейния гняв, но не го бе премахнал напълно.
Петльов гребен от прах се виеше по дирите им и Майкъл Либърти бе уверен, че жителите на Ентъм щяха да забележат пристигането им.
При все това, когато стигнаха до там, градът беше празен.
— Изглежда са се евакуирали — отбеляза Майк, докато слизаше.
Лейтенант Суолоу просто изръмжа и се отправи към задната част на джипа. Тя отвори един капак и извади гаусова пушка.
— Искате ли и вие, сър? — попита тя.
Майк поклати глава.
— Пистолет поне?
Той отново поклати глава и тръгна към най-близката сграда.
Градчето беше миньорско и се състоеше единствено от около дузина сгради, построени от местно дърво и предварително оформени строителни капсули. То се бе превърнало в свърталище на духове. Нямаше жива душа, нито кучета, нито дори птички.
Тогава защо, зачуди се Майк, непрекъснато изпитваше усещането, че го наблюдаваха?
Първата сграда беше концесионен офис. Дървен под, жилищни помещения в задната част. Мястото изглеждаше така, сякаш обитателите му са го напуснали само преди миг. Върху везните на бюрото все още стояха няколко сини кристала.
Майк влезе вътре. Суолоу се спря до вратата, а грамадното й оръжие беше в готовност за стрелба. Из въздуха се носеше някаква дразнеща миризма.
— Евакуирали са се — каза тя. — Ние би трябвало да последваме примера им.
Майк вдигна едно кафениче. Течността беше извряла и бе останала само твърдата утайка, а самият съд бе топъл на пипане.
— Това още е включено — обяви той, издърпвайки кабела на горещия котлон от контакта.
— Те са тръгнали бързешком, сър — каза Суолоу, а в гласът й вече се прокрадваше нотка на безпокойство. — Вие споменахте, че евакуиращите се са се оплаквали от факта, че са били отведени набързо.
Майк отиде зад бюрото и отвори едно чекмедже.
— Все още има пари в касата. Не мога да си представя кой таксатор би си оставил мангизите. Нито пък как пехотинците няма да му дадат възможност да си ги прибере. Странно. — Той изчезна в задната стая.
Суолоу извика подире му и той се появи отново.
— Това са нечии жилищни помещения. Изглежда, че тук е имало борба — заяви той.
— Неблагоразположен евакуиращ се — отвърна Суолоу, впила твърд поглед в Майк. — Най-вероятно са го извлекли оттук, преди да е имал шанс да затвори бюрото си.
Майк кимна.
— Да проверим и другите сгради. Ти поеми едната страна, аз ще вървя от другата.
Лейтенант Суолоу си пое дълбоко въздух.
— Както желаете, сър. Но стойте до вратите, така че да мога да ви виждам.
Майк пресече улицата и отиде при другата редица сгради. Задуха свеж ветрец и по главната улица на Ентъм се заизвиваха пясъчни вихрушки. Мястото беше напълно обезлюдено от всякакви хора и животни.
Тогава защо, зачуди се Майк, косъмчетата на врата му продължаваха да са настръхнали?
Срещу концесионния офис се намираха две големи къщи. Също като бюрото на таксатора, те изглеждаха напълно изоставени. В едната от тях продължаваше да работи видеоекран, който примигваше беззвучно с неясната картина на новинарската емисия. Необработен запис на боен крайцер, разпознаваем като „Норад II“, който се носеше безметежно из космоса.
До креслото пред екрана имаше разлята кутийка бира. Майк не можа да се сдържи и започна да проверява дали хората не бяха оставили някакви цигари след себе си. Де такъв късмет.