Пристегнат на задната седалка, Майк си помисли: Трябва да си намеря един от тези… и свестен комплект бойна броня. Той си спомни отново за лейтенант Суолоу и се зачуди как ли би се представила тя, ако носеше своя изолиращ пашкул от неостомана.
Те настигнаха групичката бежанци на Рейнър преди да беше изтекъл един час. Шерифът беше прав: тази сбирка хора се състоеше от правителствени типове, удобно изпратени сред пустошта по заповед на Флотата. Майк си представи задоволството на полковник Дюк при издаването на тази специална заповед. Техният поход бе прекъснат временно и Рейнър се обърна към един от стражите в ариергарда.
— Отпред има нещо, което не бяхме взели в предвид — заяви войникът от колониалната армия, облечен в броня СМС-300. — Прилича на стара командна станция.
— От нашите ли? — попита Рейнър.
— Подобна. Нямаше я на нито една от картите на региона. Изпратихме останалата част от скаутите, за да я проверят.
Рейнър се извъртя върху седалката си.
— Искаш ли да слезеш? — попита той.
— Не, искам да се кача на кораб, заминаващ от планетата — отвърна Майк. — Но докато съм принуден да стоя тук, бих желал да го видя. Такава ми е работата. Дълг. — Той си спомни за базата Енгъм и внезапно изпита огромно недоверие към всякакви стари сгради.
Рейнър изръмжа едно съгласие и изстреля мотора напред. Те изкачиха един нисък хълм и видяха от другата му страна командната станция.
Майкъл знаеше какво да очаква от подобни постове. Такива имаше навсякъде, дори на Тарсонис. Полу-куполи, наблъскани със сензорно оборудване и компютри, те не бяха нищо повече от малки автоматизирани фабрики, които произвеждаха строителни превозни средства за работа в местните мини и които не притежаваха почти нищо от рода на обслужващ персонал или защита. В един момент някой гениален дизайнер бе сложил скокови двигатели по дъното на станциите, за да бъдат премествани там, където има нужда от тях, но ако някога ти се наложеше да ги местиш, трябваше да дръпнеш шалтера на всичко останало.
Тази беше, хм, по-различна. Тя изглеждаше леко посмачкана от едната страна. Но не получила повреда отвън, а по-скоро свила се навътре, като спаружена ябълка, която е престояла твърде дълго на слънце. От всичките й страни бяха израснали трънаци и драки. Застанали в полукръг около нея, колониалните сили, неопитни местни войници в износени бойни брони, напредваха внимателно.
— Никога не съм виждал подобно нещо — заяви Рейнър. — Толкова високо израснала зеленина. За да изглежда толкова зле, тази станция трябва да е била тук още преди установяването на колонията.
Майк огледа земята около основата на командния пост. Той посочи.
— Виж там!
— Какво?
— Земята. Около станцията е пълно с онова пълзящо сиво вещество. Намерихме го в Ентъм, преди да ни нападнат Зергите.
— Мислиш ли, че има връзка?
— О, да — кимна за съгласие Майк.
— Думата ти ми стига — отвърна шерифът и включи комуникационното устройство на своя мотор. — Тази сграда бъка от Зерги, момчета. Да им дадем да се разберат.
Майк, който държеше собствения си рекордер включен, каза:
— Кажи им да внимават за зерлингите. Те обичат да се крият в дупки.
Не се оказа нужно да отправя това предупреждение. Земята пред командния център се разтвори и избълва две шепи от одраните кучеподобни същества. Колониалните сили бяха подготвени и ги покосиха веднага щом се показаха. Зерглингите нямаха никакви шансове за успех и бяха превърнати в пихтиести люспи още с първите залпове. След като се оправи с първоначалната заплаха, местната милиция започна да изстрелва запалителни бомби към самата командна станция. Сградата беше обгърната в пламъци.
Рейнър остана върху своя мотор и изстрелваше бризантни гранати от една къса минохвъргачка, докато покривът не се пропука като счупена черупка на яйце. Майк успя да огледа добре вътрешността: цялата постройка беше пълна с оплетено кълбо от смъртоносни лози, истинско изобилие от оранжево, зелено и виолетово. Торбички от нечисти прото-_неща_ висяха покрай едната стена. Те пищяха, докато огънят ги поглъщаше.
— Записваш ли всичко това? — попита Рейнър, докато покривът се срутваше навътре, погребвайки димящите останки на гъмжащата от вредители сграда под себе си.
— Да. — Майк изключи рекордера. — Сега ми трябва някое място, откъдето да изпратя репортажа.
Рейнър се усмихна.
— Нали ти казах, че тази групичка бежанци се състои от правителствени типове. Ако някой притежава свястна комуникационна система, то това са те.
Шериф Рейнър се оказа прав. Бегълците имаха повече от задоволително комуникационно устройство и в нормални времена връзката щеше да бъде идеална. Но когато Майк се включи в мрежата, веднага му стана ясно, че отделни нейни части пропадаха по цялата планета. В нея имаше очевидни дупки, а също и високо ниво на статичен шум. Също като фермите, комуникационната мрежа беше принудително изоставена, което бе довело до незабавните последици.