В завършен вид костюмът увеличи ръста на Майк с цяла педя, но грамадните ботуши притежаваха собствени стабилизационни компютри, за да го държат изправен. Освен това, бронята му дойде и малко ниско в областта на чатала, докато Рейнър не му показа къде беше ръчката, която повдигаше подпорката на краката. Костюмът можеше да бъде херметизиран и тогава щеше да изкара една седмица от собствените си рециклирани отпадъци. Това беше тръпка, която Майк реши да пропусне за момента.
Раменете също бяха огромни, тъй като приютяваха резервни амуниции и внушително количество сензори. Раницата на гърба му представляваше голям климатик, отвеждащ отделената от тялото топлина. По-новите модели притежаваха заглушители, които убиваха всякакви звуци и следи от топлина, но това беше древен костюм, очукан и кърпен безброй пъти.
Някои части от него бяха сравнително тесни, плътно прилепващи около ръцете и краката на широки ленти. На други места изглеждаше свободна и отворена.
— Тесните места са част от спасителната система — обясни му Рейнър, докато го нагласяше в бронята. — Ако получиш голяма рана в ръката или крака, костюмът се стяга като турникет. Парче от теб си отива, но останалото оцелява.
— Струва ми се, че има някаква празнота под мишниците — каза Майк.
— Да, виж, това са остатъци от армията. Там по принцип стоят стимпакетите. Ние не ги използваме в колониалните милиции. Твърде много хора се пристрастяват към наркотиците в тях. — Той затвори последната връзка и херметизира вътре Майк. Репортерът се олюляваше напред-назад и се чувстваше като костенурка на кокили.
Рейнър беше в собствения си костюм, който изглеждаше също толкова очукан и износен. Шерифът кимна иззад отворения си визьор и каза:
— Бронята ще спре повечето от обичайните гранатомети, въпреки че някоя хубава иглопушка все пак би могла да мине през нея. Точно затова голяма част от фронтоваците носят Импейлър C-14, гаусова пушка, която изстрелва осеммилиметрови шипове.
— А сега?
— Сега ще вървиш — отвърна Рейнър. Неколцина от другите войници вече също ги гледаха, а край входа на палатката се бе събрала и малка тълпа. Шерифът кимна отново. — Давай.
Майк погледна към сигналните светлинки по ръба на визьора си. Наистина беше чел наръчниците преди това, на кораба, и знаеше, че малките лампички означаваха, че всичко бе екстра. Той направи крачка напред.
Очакваше стъпването да прилича на измъкване от кал, след като вдигаше огромната тежест на обутия в ботуш крак. Вместо това, ходилото му, овързано със сензори и подкрепено от цял тон кабелни връзки, се повдигна почти до кръста му. При такава висока крачка, Майк изгуби равновесие и се килна назад. Сервомеханизмите застенаха в отговор и той се изви, падайки на едната си страна със звучно тупване.
Рейнър вдигна ръка пред лицето си и се опита да изглежда сериозен, но с мъка прикриваше усмивката, разцъфнала под пръстите му. Майк видя, че неколцина от останалите представители на закона си разменяха пари помежду си. Супер, имаме си и залагания, помисли си той. Сигналните светлинки по визьора му примигваха предупредително в жълто. Майк ги погледна, консултира се с наръчниците в паметта си и реши, че всички те означаваха: „Ей, тъпак, ти падна“.
— Може ли една ръка? — каза той.
— По-добре се справяш самичък. — И в гласа на Рейнър се долавяше усмивката.
Чудесно, помисли си Майк, докато бавно се обръщаше по корем. Той откри, че можеше да се повдигне на една ръка, но да движи огромните крака под себе си се оказа трудноизпълнима прищявка. Най-накрая, той се изправи до почти вертикална позиция.
— Добре — отбеляза Рейнър. — Сега върви. Давай.
Майк опита с тътрузене на краката този път и бронята отвърна с блъскане напред, вдигайки облак от оранжев прах. Той се повлачи три метра, след това се завъртя и измина още три. При вторият завой, той вече се чувстваше достатъчно уверен, за да направи истински стъпки и след като не падна, започна да се движи нормално. Сигналните светлинки отново му намигваха в зелено и той изпита облекчение, че не беше повредил костюма. Освен това се радваше, че не се беше смял твърде много на новобранците, докато те бяха тренирали на борда на „Норад II“.
Рейнър отиде до колониалните войници и се върна с една гаусова пушка. Той я подаде на Майк, а бронираната му ръка се сключи около по-големия от двата спусъка. По-малкият, използван от стрелци без броня, изискваше да се използват и двете ръце, за да бъде стабилизирано дългото дуло. Облечен в костюма, Рейнър можеше да я държи с лекота.