— Стреляй по онзи камък — каза той, сърцато борейки се да не допусне усмивка по лицето си.
В първият момент, Майк си помисли, че шерифът беше просто развеселен от неговото представяне, но когато насочи пушката, той се замисли какво точно правеше. Бронираната костенурка върху кокилите щеше да стреля с оръжие.
— Чакай — каза той. — Как понася това нещо откатите?
Рейнър се обърна към останалите от местната милиция.
— Видяхте ли? Казах ви, че той е по-умен, отколкото изглежда. — Няколко от колониалните войници посегнаха към портфейлите си.
На Майк той каза:
— Трябва да се обтегнеш, да застанеш с широко разкрачени крака. Костюмът познава маневрата. Той ще компенсира натиска върху ръката с оръжието.
Майк се извърна обратно към мишената си, обтегна се и изстреля един откос. Залп от шипове излетя от дулото на пушката и обсипа камъка. Скални отломки се разлетяха навсякъде и Майк видя, че бе издълбал бял белег по повърхността.
— Не беше зле — заяви Рейнър, този път с цяла усмивка. — Това е един камък, който добре ще се замисли, преди да нападне добрите, богобоязливи хора.
Майк се чувстваше, сякаш се бе вдигнал товар от плещите му. Суолоу бе мъртва и имаше странни ксеноморфи навсякъде из пустошта, пълна с бежанци. Но поне той правеше нещо по въпроса.
Що се отнасяше до него, Майк бе направил важната, бронираната първа стъпка.
Евакуиращите се на Рейнър трябваше да останат на това място, докато флотата не се свържеше с тях. Майк реши, че би могъл да се помотае с екипа на Рейнър за около ден, може би два, след което или щеше да си уреди пехотинците да го върнат в града, или щеше да си намери собствен превоз. По дяволите, щом веднъж вестта за битката на колониалните войници със Зергите стигнеше до местните новини, тяхната група дори можеше да бъде изтикана напред в опашката.
Той не си и помисли за репортажа до късно следващия ден, когато пристигнаха истинските пехотинци.
Те се спуснаха с рев от оранжевото небе, като облечени в стомана фурии. Спускателните кораби на Конфедерацията се разгърнаха по важните точки около бежанския лагер, предотвратявайки всякакво бягство. В момента, в който се приземиха, от тях се изсипаха тежковъоръжени пехотинци в пълно, модерно, бойно снаряжение, придружавани от файърбати12, специалните отряди, въоръжени с огнехвъргачки на плазмена основа. Един Голиат излезе от трюма на спускателен кораб и застана на пост в далечния край на палатките.
Пехотинците бързо обградиха лагера и навлязоха сред бежанците. Когато срещнеха някой от местната милиция, те изискваха тяхното разоръжаване и предаване. Изненадани и несигурни, колониалистите се подчиняваха.
Майк, вече облечен в цивилните си дрехи и дългия парцал, тръгна към палатката на Рейнър. Той стигна до нея, точно когато шерифът викаше към своя видеоекран.
— Да не сте откачили? Ако не бяхме изгорили проклетата фабрика, цялата колония можеше да бъде опустошена. Може би, ако не бяхте си губили сладкото време, докато стигнете до тук…
— Виж, помолих те учтиво първия път, момче — от монитора се дочу познат глас, който смрази душата на Майк. Той не можеше да види лицето, но знаеше, че от другата страна на видеовръзката бе полковник Дюк. — Не съм дошъл тук, за да си приказвам с теб. Хвърляй сега оръжието.
Рейнър промърмори:
— Предполагам, че нямаше да бъдеш от Конфедерацията, ако не беше истински трън в гъза. — И едва тогава прекъсна връзката. На Майк, той каза: — Типичното мислене на онези от Конфедерацията. Ние им вършим тяхната работа, и естествено, те са ядосани на конкуренцията.
Двама пехотинци в пълна екипировка се появиха на входа.
— Шериф Джеймс Рейнър, имаме заповед да ви арестуваме за предателски действия…
— Да, да — въздъхна Рейнър. — Получих любовното послание на вашия полковник. — Той остави оръжията си на масата. Те бяха веднага прибрани от пехотинеца.
— По време на нападението над командната станция, тук е присъствал и някой си Майкъл Либърти от Юнивърсъл Нюз Нетуърк — заяви войникът, обръщайки се към Майк.
— Ами, той… — започна Рейнър.
— Си тръгна — каза Майк и вдигна своя репортерски пропуск. — Казвам се Рурк. От местната преса. Мики духна вчера, след като си пусна репортажа.
Пехотинецът прокара сменената идентификационна карта през четящото устройство, след което изсумтя. Майк се надяваше, че разпокъсаността на глобалната мрежа нямаше да позволи да се покаже снимката на Рурк.
Войникът каза:
— Господин Рурк, от този момент се намирате в зона с ограничен достъп. Трябва да я напуснете незабавно.