— Какво, по… — отрони Рейнър.
Майк го прекъсна.
— Разбира се, сър. Изчезвам.
Пехотинецът продължи:
— Трябва да ви информирам, че по силата на военното положение, всичко, което опишете от това, ще бъде разгледано от военната цензура. Всякакви предателски статии ще бъдат докладвани, а авторът им ще бъде наказан с цялата строгост на закона.
— Напълно си прав, мой човек. Имам предвид, сър — заяви Майк.
Рейнър извика след него.
— Ей, „Рурк“, най-добре да вземеш мотора ми. — Той хвърли ключовете на репортера. — Не мисля, че ще имам нужда от него за известно време.
— Не бой се, шерифе — отвърна Майк.
Представителят на закона му отправи твърд поглед.
— И ако видиш онзи бисер Либърти — изрече той с каменен глас, — кажи му, че очаквам от него да направи нещо за тази каша. Чуваш ли?
— Тъй вярно, мой човек — каза Майк. — Тъй вярно.
Въпреки всичко Либърти не си позволи да се отпусне, докато не се отдалечи на над пет клика от бежанския лагер. Когато си тръгваше, хората на Рейнър бяха натикани като овце в спускателните кораби. Ако Дюк следваше стандартната военна процедура на Конфедерацията, те щяха да бъдат откарани в стар затворнически кораб в орбита над планетата.
Майк се утеши с факта, че поне докато бяха там, щяха да имат известна защита срещу Зергите и Протосите.
Първоначалният му план беше да се върне в града, да хване някой кораб, напускащ планетата, и после да остави Ханди Андерсън да се оправя с подробностите около непозволената му разходка, след като Майк се върнеше на Тарсонис. Но мисълта, че щеше да остави Рейнър да гние в някакъв военен затвор, го ядеше отвътре. Шерифът беше едно от, дявол го взел, добрите стари момчета, които изглежда вирееха буйно из Пограничните светове, но той не беше кофти тип. А и беше спасил кожата на Майк в Ентъм.
За миг в паметта му изникна лицето на лейтенант Суолоу. Тя му бе помогнала, а той не бе оправдал надеждите й. Въпреки всичко, казано от Рейнър, той се чувстваше отговорен. Нима щеше да издъни и шерифа по същия начин?
— Издънвам се е толкова грозна дума — измърмори той, но бе наясно, че не би могъл да остави представителя на закона в нежните лапи на Дюк. До момента, в който стигна покрайнините на града, той знаеше, че трябваше да хване една совалка за „Норад II“ и да си изясни отношенията с полковника.
По дяволите, даже може да ни настанят в съседни килии, помисли си той.
Градът вече беше напълно евакуиран, нямаше и кордони при главните входни точки. Улиците бяха непривично празни и не се мяркаха дори войниците на Конфедерацията. Летейки по запустелите пътища, Майк се зачуди какво ли се бе случило с колегите му от кафенето до стаята за журналисти. Дали все още си бяха там или и те бяха отведени в някоя дупка насред пустошта?
Чу се някакъв тъп удар и ховърциклетът се разтресе под него. Поглеждайки назад, той видя, че друг Вълчър се бе промъкнал до него и бе сбутал лявата му задна броня. Зад поляризираното стъкло, Майк забеляза силуета на шофьора, сочещ към ухото си. Универсалният символ за „Включи си радиото, бе, идиот“.
Той цъкна комуникационното устройство и лицето на Сара Кериган изникна върху екрана.
— Следвай ме — каза тя.
— Опитваш се да ме пребиеш ли?
— Това е тъп въпрос, имайки предвид, че ти вече си мъртъв.
— Какво?! — изломоти Майк.
— Оповестиха го преди около час. Съобщиха, че някакви терористи в открадната броня файърбат са обстреляли автобус, пълен с репортери. Идентифицирали са жертвите по техните документи. Честито, ти оглавяваш списъка на загиналите.
— О, Боже. — Майк усети как стомаха му се разбунтува. Рурк бе носил неговия репортерски пропуск. През съзнанието му мина мисълта, че строителният скандал най-накрая го бе настигнал, дори на това отдалечено място.
Кериган се изсмя.
— Това не ти е някакъв скандал със строителни материали на Тарсонис, новинарска хрътко. Някой тук те иска мъртъв. Ти знаеш твърде много, господин Либърти.
Стомахът на Майк се обърна.
— Какво имаш предвид?
Раздразнението надмогна статичното пукане на връзката.
— Имам предвид, че твоят полеви доклад подписа присъдата на местните сили. Фактът, че те се бият със Зергите, а пехотинците не, е болезнено очевиден, затова Дюк заповяда да арестуват местните отряди и да ги разкарат от планетата. Той иска мястото да е беззащитно. Не е ли очевадно? Ако наистина искаш да помогнеш на жителите от тази планета, последвай ме.
Майк поклати глава.
— Ами ако откажа?
— Ще те съборя на пътя и ще те влача зад себе си — изпука комуникационната връзка. — Исусе, ти караш по-зле и от баба ми.
С тези думи, Кериган изстреля своя Вълчър напред и веднага зави наляво. Либърти я последва, внезапно осъзнал, че взимаше завоите прекалено широко.