Те се насочиха към един район, пълен със складове, някои от които не бяха нищо повече от празни черупки. Вълчърът на Кериган се плъзна през отворената врата на един от тях. Майк също влезе вътре, а Кериган затвори портите зад него.
— Да ме блъскаш по този начин си беше доста опасно — каза той, докато слизаше от ховърциклета. — Сигурно се имаш за адски добър шофьор.
— Такава съм. Освен това, аз съм много добра и с ножовете. И с огнестрелните оръжия. Това да не си го откраднал? — попита тя, поглеждайки към мотора.
— Даде ми го един приятел.
— Приятелят ти не се грижи много за екипировката си. Това място е безопасно. Има само още нещо, преди да продължим нататък.
Преди Майк да успее да реагира, Кериган протегна ръка и сграбчи репортерските му документи. С едно плавно движение, тя ги хвърли във въздуха, извади ръчен лазер и ги изпържи на върха на полета им. Стопените останки се приземиха с мек цопващ звук върху бетонния под.
— Смятаме, че репортерските пропуски могат да бъдат проследени. Това би обяснило защо се случи лошото нещо с човека, който носеше твоите документи. Рано или късно, те ще разберат, че са оставили един репортер жив и тогава ще тръгнат след теб. Сега ела насам. Трябва да наглася една апаратура.
Тя му обърна гръб, оставяйки Майк да се пени, и започна да мести някаква техника в задната част.
— Виж, ти знаеш, че не можеш да се довериш на войниците на Дюк в момента, затова поне ще изслушаш ли и моята позиция? — Тя се наведе, за да провери някакви кабели.
Майк разпозна оборудването.
— Това е пълна холовръзка.
— Истинско произведение на изкуството — отвърна Кериган с усмивка. — Моят командир има късмета да получава само най-доброто.
— Най-доброто, естествено, след като може да си позволи да държи на служба телепати.
Кериган замръзна за частица от секундата, но това бе достатъчно, за да накара Майк да се усмихне.
— Да, така е — отвърна тя. — Не правя кой знае колко, за да го прикривам, нали?
— Бях готов да повярвам, че наистина си голям мой фен — заяви Майк, — но така, случайно, да ме откриеш, докато влизах в града, това вече дойде малко в повече на доверието ми. Смятах, че единствено воините-призраци от Флотата на Конфедерацията са телепати.
— Ами, аз и това съм го работила едно време. Но ми писна и си тръгнах.
— Няма нужда да съм телепат, за да знам, че това не е цялата история. — Майк сви рамене обезоръжаващо, след което добави: — Това не е работа, от която можеш да излезеш в пенсия. Освен това смятах, че телепатите използват инхибитори за забавяне на реакции, за да бъдем защитени ние, нормалните хорица.
— Всъщност е обратното — каза Кериган, а в гласът й се долавяше нотка на горчивина. — Инхибиторите също така държат и вашите гадни дребни мислички далеч от моето съзнание. Тежко е да знаеш, че на всеки един около теб не може да му се има доверие в някаква степен. — Тя хвърли твърд поглед към Майк и зелените й очи заблестяха. — Банята е в задния ъгъл. Не, няма прозорец, през който би могъл да се измъкнеш. Не искам да ти прострелвам коленете, за да те задържа тук, но ти знаеш, че бих го направила.
— Защо мен? — измърмори Майк, докато се отправяше към тоалетната.
— Защото, идиот такъв — извика Кериган от другия край на халето, — ти си важен за нас. А сега си напудри носа и се връщай тук.
Когато Майк се върна, жената беше завършила нагласяването на холографската апаратура. Тя притежаваше пълна прожекционна плоча, но можеше да се побере в два куфара.
— Не е, да знаеш — каза Кериган, когато той се приближи.
— Не би било предимство за един репортер да чете мисли? — Майк вече свикваше със странния съкратен начин на говорене на телепатите.
— Не — поклати глава тя. — Повечето от това, което долавям, е от подповърхността, а дори то е доста лигаво в много от случаите. Животински нужди и всякакви такива глупости. И тайни. По дяволите, целият ми живот е изпълнен с тайни. Това те състарява адски бързо.
— Съжалявам — каза Майк, но внезапно осъзна, че не беше сигурен дали го мислеше сериозно или не.
— Да, сериозно го мислиш. Просто не го знаеше. И не, нямам никакви цигари. Започваме.
Тя натисна един превключвател и заговори тихо в микрофона. Долната плоча на холографския предавател замърка нежно и в светлината се оформи хуманоидна фигура. Мъжът, широкоплещест, облечен в псевдо-военна униформа, сякаш беше издялан от самите лъчи. Лицето му се свеждаше до гъсти вежди, заострен нос, огромни мустаци и издадена брадичка. Косата му беше черна, прошарена от сиви кичури, но все още преобладаваше естествения й цвят.