Майк го разпозна веднага от десетките плакати с надпис „Търси се“, разлепени из цялата Конфедерация.
— Господин Либърти, толкова се радвам, че успяхте да дойдете — заяви блестящата фигура. — Аз съм Арктур Менгск, водачът на „Синовете на Корал“. Бих желал да ви помоля да се присъедините към нас.
ГЛАВА 7
СДЕЛКИ
Арктур Менгск. Това е име, синоним на думите терор, предателство и насилие. Живият пример, че целта оправдава средствата. Касапинът на Конфедерацията на човечеството. Героят на унищожения свят Корал IV. Кралят на вселената. Дивият варварин, който никога не позволява нещо или някой да му се пречка на пътя.
При все това, той е също и чаровен, образован и интелигентен. Когато си в неговото присъствие, ти изпитваш усещането, че той наистина те слуша, че мнението ти има значение, че ти си някоя важна личност, като се съгласиш с него.
Изумително. Често съм се чудил дали хора като Менгск не си ходят със собствени мехурчета от изопачена реалност и всички, които попаднат в тях, биват моментално пренесени в друго измерение, където ужасните неща, които той говори и върши, внезапно придобиват смисъл.
Поне такъв е ефекта, който той винаги има върху мен.
Блестящата фигура замлъкна за миг, след което каза:
— Има ли някакъв проблем с нашата връзка, лейтенант?
Кериган отвърна:
— Ние ви чуваме отлично, сър.
— Вие чувате ли ме, господин Либърти? — попита Арктур.
— Чувам ви — отвърна Майк. — Просто не знам дали да вярвам на ушите си. Вие сте най-мразения човек в Конфедерацията.
Арктур Менгск се изхили и скръсти ръце върху широкия си, плосък корем.
— Правите ми чест, но трябва да ви отговоря, че аз съм най-мразения човек само сред елита на Конфедерацията. Само сред онази върхушка, която си е поставила за цел в живота да държи всички други в подчинение. Тези, които предпочитат да мислят различно, биват прогонвани. Аз преживях това пропъждане и затова съм заплаха за тях.
Думите на Менгск се разляха върху Майкъл Либърти като топъл мед. Поведението и гласът на мъжа викаха с цяло гърло „политик“. Това беше същество, което щеше да се чувства в свои води сред градската управа на Тарсонис или при интимните разговори в убежищата от обществото на старите Фамилии на Конфедерацията.
— Познавам много репортери, които биха желали да разговарят с вас — каза Майк.
— И вие сте в това число, надявам се. Аз съм почитател на работата ви от дълги години насам. Трябва да призная, че изпитах изненада, когато видях прославеното ви име под някакъв обикновен военен репортаж.
Майк сви рамене.
— Имаше смекчаващи вината обстоятелства.
— Разбира се — отвърна Менгск и нова усмивка се появи под гъстия му, прошарен мустак. — И също така, страхувам се, че моят собствен скитнически начин на живот не позволяваше да бъде уредено подходящо интервю. Малцината, които преодоляха това препятствие, бяха бързо очистени от Конфедерацията. Смятам, че разбирате какво имам предвид.
Майк си спомни за Рурк, загинал с репортерските документи на Либърти, и за хората на Рейнър, заключени в орбита, и за бежанците, очакващи спускателните кораби, които май никога нямаше да дойдат. Той кимна.
— Знам, че моята репутация ме предхожда, Майкъл. — Менгск се спря внезапно. — Може ли да ти говоря на ти?
— Ако предпочитате.
Още една полу-прикрита усмивка.
— А трябва да ти кажа, че твоята репутация е напълно заслужена. Аз съм, в очите на Конфедерацията, терорист, агент на хаоса срещу стария ред. Мой баща беше Ангъс Менгск, който пръв поведе хората от Корал IV на бунт срещу Конфедерацията.
— За което плати с унищожението на цялата планета.
Арктур Менгск помръкна.
— Да, и аз нося техните духове у себе си през всеки ден на моя живот. Те бяха обявени за бунтовници и революционери от Конфедерацията, но както вие добре знаете, победителите получават лукса да напишат историята.
Менгск направи кратка пауза, но Майк не се включи, нито за да се съгласи, нито за да се възпротиви. Най-накрая, Менгск каза:
— Аз не се извинявам за действията на „Синовете на Корал“. По ръцете ми има кръв заради моите дела, но все още съм далеч от 35-те милиона живота, които Конфедерацията отне на Корал IV.
— Това число ли е целта ви? — попита Майк, търсейки ахилесовата пета на политика.
Той очакваше изблик на гняв или бързо опровергаване. Вместо това, Менгск нададе кратък кикот.
— Не. Аз не мога и да се надявам да се надпреварвам с безмилостната бюрокрация на Конфедерацията на човечеството. Те развяват знамената на старата Земя, но никое древно правителство не би търпяло нечовечността, която Конфедерацията приема за нормален бизнес. А на онези, които вдигат тревога, или им запушват устата с насилие, или ги правят съучастници, обгръщайки ги в комфорт.