По дяволите, помисли си Майк. Той ще спре поредицата.
Сякаш му бе прочел мислите, Андерсън добави:
— Не се безпокой, ще излъчим и останалата част от сериите. Те са прекрасни репортажи, отлично заснети, а най-хубавото е, че са верни. Но трябва да знаеш, че ти накара някои хора да се почувстват доста неудобно.
Майк прехвърли мислено поредицата. Тя се бе получила прекрасна, истинска класика, включваща един дребен престъпник, който бил заловен на неподходящото място (обществен парк), в неподходящото време (много след полунощ) и с неподходящия предмет (слабо радиоактивни строителни отпадъци от изграждането на кметството). Въпросният престъпник се бе оказал готов да издаде името на човека, който го бе изпратил на това среднощно приключение. Другият мъж на свой ред охотно бе разказал на Майк за някои интересни случки около новата сграда и нещата бяха продължили да се разплитат в същия дух, докато Майк се бе озовал вместо с единична история, с цяла поредица за гигантска мрежа от рушвети и корупция, погълната на един дъх от публиката на Юнивърсъл Нюз Нетуърк.
Майк се разрови мислено из политическите интриганти, долнопробните гангстери и членовете на градската управа на Тарсонис, които бе набучил на шиш, отхвърляйки подред всеки от тях като заподозрян. Който и да е от тези височайши индивиди може би желаеше да го гръмне, но подобна заплаха не бе достатъчна, за да изнерви Ханди Андерсън.
Главният редактор видя обърканото изражение на Майк и добави:
— Ти си накарал неколцина могъщи, достопочтени хора да се почувстват неудобно.
Лявата вежда на Майк подскочи нагоре. Андерсън говореше за една от господстващите Фамилии, които бяха представлявали силите зад Конфедерацията през по-голямата част от съществуването й, още от ранните дни, когато първите колонизаторски кораби (по дяволите, затворнически кораби) се приземили или разбили върху различните планети в сектора. Някъде в репортажите си той бе заковал някой влиятелен или може би човек, достатъчно близък до една от Фамилиите, за да изнерви старите многоуважаеми люде.
Майк реши да прегледа отново бележките си и да види какви връзки щеше да успее да изкара от тях. Може би щеше да стигне до някой братовчед по женска линия на някой от старите Фамилии, или до черна овца, или пък дори до директен подкуп. Всички знаеха, че Фамилиите дърпаха конците иззад сцената още от първия ден. Ако можеше да закове някой от тях…
Майк се зачуди дали си личеше как му текат лигите при тази перспектива.
Междувременно, Ханди Андерсън бе станал от стола си и бе застанал отстрани на бюрото, подпирайки се на най-близкия до Майк ъгъл. (Още един ход, взет направо от курса за мениджъри, осъзна Майк. По дяволите, Андерсън го беше пратил веднъж да отразява тези лекции.)
— Майк, искам да разбереш, че си в опасност.
О, Боже, той ме нарече Майк, помисли си Либърти. Сега ще започне да гледа печално през прозореца, сякаш е потънал в размисъл и се бори с някакво важно решение.
Той каза:
— Аз съм свикнал с опасностите, шефе.
— Знам, знам. Просто се тревожа за онези около теб. За твоите източници. Твоите приятели. Твоите колеги…
— Да не споменаваме за моите началници.
— …Всички от които ще бъдат съкрушени, ако с теб се случи нещо ужасно.
— Особено, ако те са наблизо, когато то се случва — добави репортерът.
Андерсън сви рамене и се загледа печално през панорамния прозорец. Майк осъзна, че от каквото и да се боеше редактора, то бе далеч по-лошо от страха му от височини. А това беше човек, който — ако служебните слухове бяха верни (а те наистина бяха такива) — притежаваше една заключена стая под сутерена, която съдържаше мръсотия за повечето от знаменитостите и важните жители на този град.
Тишината се проточи отвъд секундите и стигна цяла минута. Най-накрая, Майк я наруши. Той се прокашля предупредително и каза:
— Значи имаш някаква представа как да се справим с тази „опасност“?
Ханди Андерсън кимна бавно.
— Искам да публикуваме поредицата. Тя е много добра.
— Но не желаеш да съм някъде наблизо, когато следващата част от историята излезе наяве.
— Мисля за собствената ти безопасност, Мики. Това е…
— Опасно — довърши Майк. — Вече го чух. „Пазете се! Зли дракони!“ Може би е време за една продължителна отпуска. На хижа в планината?
— Аз си мислех по-скоро за някаква специална задача.
Разбира се, помисли си Майк. По този начин няма да имам възможност да открия чия опашка съм настъпил по невнимание. И ще даде време на замесените да си прикрият следите.
— В друга част на империята Юнивърсъл Нюз Нетуърк? — попита Майк с широка усмивка, като в същото време се чудеше в коя ли забравена от Бога колония щеше да прави репортажи за земеделието.