Сякаш по даден знак, широкото лице на Менгск изпълни екрана на совалката.
— Поздравления, Майкъл. Трябва да отбележа успеха и в другите наши начинания. Бяхме посрещнати с отворени обятия от жителите на Мар Сара и дори в този момент, нашите кораби евакуират бежанците. Научих, че и самият полковник Дюк е изпитал нежелание да открие огън по невинните хора и този обрат на събитията ужасно го е разгневил.
Рейнър се наведе към монитора.
— Менгск? Аз съм Джим Рейнър. Просто исках да ви благодаря, че помогнахте за измъкването ни от този затвор.
— А, шериф Рейнър. Майкъл явно има високо мнение за вас и вашите мъже. Чудех се дали ще пожелаете да ми помогнете за един малък проблем. — Усмивката на Менгск изпълни екрана.
— Я, почакайте, Менгск — каза Майк. — Ние сключихме сделка и всеки от нас изпълни своята част.
— И с тази сделка е приключено, Майкъл — продължи водачът на терористите, който бе спасил населението на една цяла планета. — Но сега бих искал да предложа подобно споразумение на бившия шериф и неговите хора. Нещо, което, надявам се, ще се окаже ползотворно за целия наш народ.
ГЛАВА 8
ЗЕРГИ И ПРОТОСИ
Би било лесно да обявим, че Арктур Менгск бе изкусен манипулатор, какъвто той си беше, или че редовно заблуждаваше другите, което също бе вярно. Но би било грешка да отречем всичката си лична отговорност, задето сме се уплели в мрежата му.
Сега вече си личи каква огромна глупост бе изобщо да си имам работа с този човек, но помислете си за ситуацията, когато системата Сара загиваше. От една страна имахме безмозъчните зверове на Зергите, а от другата бе нечестивия гняв на Протосите. И по средата бе престъпната бюрокрация на старата Конфедерация на човечеството, която бе готова да отпише населението на двете планети, за да научи повече за враговете си.
При такова изобилие от дяволи във вселената, какво значение имаше съществуването на още един?
Инсталацията Джейкъбс беше вградена в една планина, от другата страна на Мар Сара спрямо големите градове. Тя не бе включена в нито един от планетарните архиви, които Майкъл Либърти бе открил, но Менгск знаеше за нея.
Някъде из тази инсталация се намираше компютър с информация. Менгск заяви, че не знаел какви са данните, но бил сигурен, че са важни. И знаел, че имал нужда от тях. Освен това, той бе сигурен, че Рейнър щеше да отиде и да ги вземе за него.
Всичко това накара Майк да се зачуди какво ли друго знаеше Менгск. То накара репортера да се замисли и за онези дълбоки кратери по повърхността на Чау Сара. И на другата планета ли бе имало подобни места, неизвестни за повечето от хората, но светещи като маяци за Протосите? Дали Менгск бе знаел и за тях?
Майк внезапно изпита усещането, сякаш се намираше в епицентъра, където щеше да избухне ядрен взрив, а часовникът на бомбата вече бе започнал обратното броене.
Планетата бе започнала да се разпарчетосва. Той виждаше разрушенията по екраните на спускателните кораби, които бяха докарали Рейнър и бойните му отряди. Километри от бившите обработваеми почви вече бяха залети от пълзящото вещество, един пулсиращ жив организъм, който покриваше земята и забиваше пипалата си дълбоко в скалите под нея. Странни творения изпъстряха пейзажа на точки като изопачени гъби, а подобни на скорпиони същества събаряха и поглъщаха всичко по пътя си. Той различаваше глутници от одраните, кучеподобни зерглинги, насочвани от по-големите, змиевидни хидралиски. А веднъж, на хоризонта се мярна ято от неща, които приличаха на органични оръдия с криле.
Пълзящото вещество още не беше стигнало до инсталацията Джейкъбс, но странните кули на Зергите вече се забелязваха на хоризонта. Предните врати бяха отворени и мъже се опитваха да напуснат комплекса. Спускателният кораб попадна под обстрел, докато оставяше Рейнър и войниците му. Дори в относителната безопасност на бойната броня от нисък клас, предназначена за техници, Либърти се поколеба.
Не правя това за Менгск, каза си той. Правя го за Рейнър.
Пазачите изпитваха по-голямо желание да избягат, отколкото да се бият, и пехотинците на Рейнър ги разпръснаха с лекота. Майкъл Либърти последва грамадните бронирани фигура в самата база.
Съпротивата се увеличи, веднага щом влязоха вътре. По стените бяха накачулени отбранителни оръжия, а на всеки ъгъл изскачаха изникващи кули. Рейнър изгуби двама души, преди да стане предпазлив.
— Трябва да открием някой от компютрите, които ги контролират — заяви Майк.
— Да — съгласи се Рейнър. — Но съм готов да се обзаложа, че той се намира от другата страна на тези оръжия.