При тези думи, той изскочи в коридора и започна да сипе шипове в широка дъга, улучвайки мишени, които бяха невидими допреди секунда. Майк го следваше колкото близо му стискаше и собствената му гаусова пушка беше в готовност, но докато заобиколи ъгъла, Рейнър вече стоеше изправен в пълния с дим коридор. Овъглени оръдейни платформи догаряха по стените и пода.
Още тридесет метра и следващата пресечка. И поредната кула, изникваща от пода като механична къртица и заливаща коридора.
Рейнър и Либърти приклекнаха до една врата, трима други от отряда до съседната. Един от мъжете не се оказа достатъчно бърз и бе хванат в пороя от куршуми, като падането му напред бе забавено от непрестанните удари на шиповете в шлема и потрошения му нагръдник.
— И така, трябва да я унищожим — каза Рейнър.
— Чакай — отвърна Майк. — Мисля, че открих нещо.
Стаята изглеждаше подобна на типичен комуникационен център с наблюдателни екрани по всички стени и прекалено много копчета. Но виждащото се по мониторите приличаше на диаграма на самия комплекс.
— Това е карта — заяви Рейнър.
— Право в десятката — каза Майк. — Нещо повече, това е карта, която можем да използваме.
Няколко зони вече примигваха в червено, отбелязвайки откъде беше минал нападателния отряд. В други области светеха зелени точки, включително една пред вратата. Най-вероятно, активните защитни установки.
— Така — обяви Майк. — Разбираш ли нещо от компютри?
— Веднъж ми се наложи да сменя платката с паметта на моя Вълчър — отвърна Рейнър.
— Страхотно. — Собственият опит на Майк се състоеше в поправката на прецизни комуникационни устройства в полеви условия, но си замълча. Той огледа различните бутони и превключватели. Всички те бяха номерирани, но нямаше никаква легенда.
Той натисна случайно копче и една от зелените светлинки изгасна. Натисна друго и изчезна още една. Той започна бясно да мести превключвателите и да натиска бутоните. Около петнадесет секунди по-късно, воят в коридора затихна.
— Браво на теб — каза Рейнър.
— Да видим какво правят другите. — Майк хвана една шайба и я завъртя. Някъде дълбоко в комплекса прозвуча сирена и подът под краката им се разтресе.
— Какво, в името на Сам Хил, беше това? — възкликна Рейнър.
— Звукът, оповестяващ, че съм си насилил късмета — отвърна Майк.
— Тогава защо го направи?
— Изглеждаше ми като правилното решение в онзи момент.
Рейнър въздъхна отчаяно, след което каза:
— Можеш ли да измъкнеш информацията, която търсим, от този терминал?
Майк поклати глава, прокарвайки пръст по схемата на инсталацията.
— Тук — заяви той. — Това е отделна система, която не е свързана с главната мрежа.
— Значи, тя ни трябва, според теб?
— Няма коя друга да е. Най-добрият начин да защитиш информацията от хакери е да изолираш напълно включената машина. Основна охрана на компютри, едно-нула-едно.
— Тогава да вървим да очистим малко вридители — каза Рейнър, сигнализирайки на оцелелите от своя отряд.
— Да — отвърна Майк през смях. — Да им дадем да се разберат на „вридителите“.
Те излязоха от стаята, при което незабавно приклекнаха обратно, след като нов залп от шипове рикошира о стените.
— Либърти! — изрева Рейнър. — Мислех, че си изключил всички оръжейни установки!
— Това не са установки, Джим — извика в отговор Майк, клечейки до вратата. — Това са живи цели.
Наистина, на пресечката имаше две фигури, облечени в бели брони, като бойните им костюми бяха подобни на този на Майк, с изключение на цвета. Те също бяха въоръжени с гаусови пушки и заливаха коридора.
Майк вдигна собственото си оръжие и се обтегна за изстрел. Призракът в бялата броня изплува на мерника му.
И Майк откри, че не можеше да натисне спусъка. Целта му бе мъж, жив човек. Той не можеше да го застреля.
Мишената в белия костюм не хранеше подобни угризения и изстреля един откос. Рамката на вратата се превърна в трески от тази атака, а Либърти се претърколи обратно в стаята.
— Какво стана? — извика Рейнър. — Прикриха ли се?
— Те… — започна Майк, след това поклати глава. — Не можах да стрелям.
Рейнър се намръщи.
— Ти гръмна Зерг с двуцевка. Видях те.
— Това беше различно. Тези са хора.
Майк очакваше откровението да предизвика погнуса у шерифа, но вместо това, Рейнър просто кимна и заяви:
— Няма нищо. Много хора имат проблеми да застрелят друг човек. Добрата новина е, че те не знаят, че ти не искаш да стреляш по тях. Погърми малко над главите им. Това ще ги постресне.