Той избута Майк обратно към вратата. В двата края на коридора, останалите двама пехотинци си разменяха изстрели с фигурите в белите брони.
Майк се изтърколи от рамката на вратата, прицели се в дясната от тях, повдигна гаусовата си пушка на милиметър нагоре и изстреля един откос. Бялата фигура се присви, а неговият спътник извъртя оръжието си и се свлече на едно коляно.
Майк не можа да се сдържи и се усмихна. След това, от гръдният кош на войника, над когото беше стрелял, избликна фонтан от кръв. Другарят му вдигна собственото си оръжие, но беше твърде бавен. Главата му се превърна в червена мъгла, когато визьорът и шлемът му се разбиха на парченца.
Майк вдигна очи и видя Рейнър да стои над него, подаден от вратата. Той бе елиминирал двамата вражески пехотинци с единични изстрели.
Рейнър погледна надолу и каза:
— Мога да те разбера, ако имаш проблем да стреляш по хора. За щастие, аз нямам такъв. Да вървим.
Оръжията по пода и стените сега бяха безмълвни и групичката буквално тичаше по коридорите. В по-леката си броня, Майк се движеше начело.
Той внезапно осъзна, че това не беше най-разумното място, на което можеше да се намира.
След това направи завой и се просна върху един зерглинг.
С едно грациозно пикиране, Майк се занесе напред, премятайки се над безкожия звяр. Той можа да почувства как мускулите на съществото пулсираха и потрепериха, докато непреднамерено прелиташе над него. Приземи се по рамо и почувства как болка прониза дясната половина от тялото му.
— Зерг! — извика Майк. — Убийте го! — Той игнорира болката и извъртя пушката си, молейки се тя да не е била повредена по време на падането.
— Кръстосан огън! — изрева Рейнър. — Ще се избием взаимно!
В коридорът настъпи затишие за миг — хората на Рейнър от едната страна, Майк от другата, Зергът по средата. От такава близост, Майк надушваше зловонния дъх на съществото. Изглежда, че от самата му кожа се отделяше мирис на гниене и разкапване.
Зерглингът се извърташе ту към групичката, ту към репортера, сякаш се опитваше да реши кого да нападне първо. Най-накрая, някаква органична верига в изкривеното му съзнание се затвори и то стигна до решение.
То скочи към Либърти с цвъртящ вик и протегнати нокти.
Майк се хвърли напред, под скока, вдигайки гаусовата си пушка. Той нацели съществото в корема, прободе го и му уби инерцията. Звярът и дулото бавно се издигнаха в дъга над него.
На върха на тази арка, Майк дръпна спусъка и откос шипове прониза зерглинга. Онези, които преминаха през тялото му, се заровиха в металния таван на коридора.
Майк изломоти нещо неразбрано, когато беше залят от кръвта на звяра. Рейнър се завтече към него.
— Какво правят тук Зергите? — попита той.
— Може би търсят същото, което и ние — предположи Майк.
— Да откриваме тази информация по-бързо тогава. — И Рейнър махна с ръка към оцелелите от групата си да продължават напред.
— Да открием някоя баня, а? — измърмори Майк, докато забърсваше вътрешностите на Зерга от изцапаната си броня.
В комплексът бяха останали още няколко изненади. Коридорът се разшири и премина в голяма зала. В нея имаше други три зерглинга, отнесени от автоматична стрелба преди да успеят да реагират. Покрай едната стена беше строена редица от клетки, всички от които отворени. От тях се разнасяше смрадливата воня на зерглинги.
— Те са ги държали тук — отбеляза Рейнър. — Като домашни животни? Или за наблюдения?
— И от колко време? — Майк посегна към отделената компютърна станция и започна да натиска клавиши. — Исусе. Я виж това.
— Информацията?
— Тя и още нещо. Гледай, гледай. Това са данни за Зергите, датиращи от месеци назад.
— Но това е невъзможно — заяви Рейнър. — Освен ако…
— Освен ако Конфедерацията не е знаела за Зергите през цялото време. Тя е знаела, че те са тук. По дяволите, дори може тя да ги е докарала тук.
— Самюъл Джей Хюстън на колело — каза Рейнър. Майк го прие като някаква ругатня. След това, Рейнър добави: — Взимай диска и да се изнасяме.
— Работя по въпроса — отвърна Майк. Записвачката на дискове пухтя още няколко минути, след което изплю едно сребристо кръгче. — Готово. Да тръгваме!
В момента, в който Майк издърпа диска от машината, осветлението внезапно стана червено. Над тях се разнесе женски глас, който произнесе напевно:
— Програмата за самоунищожение стартирана.
— По дяволите! — изруга Майк. — Сигурно е била вързана за компютъра!
— Раздвижете се! — каза Рейнър. — И не правете никакви погрешни завои!
Майк, в по-леката си броня, отново ги поведе, но този път не се страхуваше, че може да се натъкне на други изненади. Те не срещнаха нищо освен трупове по пътя си, а нежният глас над тях ги предупреждаваше: