— Десет секунди до детонацията. — После: — Пет секунди до детонацията.
След това, те вече бяха отвън, под изгнило-оранжевото небе. Майк продължи да бяга, възнамерявайки да не спира, докато не стигнеше до спускателния кораб.
Рейнър го настигна и го събори на земята.
Майк изрева една ругатня към шерифа, но тя беше удавена в експлозията.
Вълните на детонацията преминаха по цялата страна на планината и се съсредоточиха в единичен взрив през главната порта на инсталацията. Изпепеляващо гореща вълна мина над Либърти и залегналите пехотинци, а върхът на планината се срути върху самата нея. Майк бе прегърнал тресящата се земя и се молеше. А когато всичко се успокои, той осъзна, че ако беше останал прав, щеше да бъде отнесен от взривната вълна.
— Благодаря — каза той на Рейнър.
— Изглеждаше ми като правилното решение в онзи момент — отвърна му бившият шериф. — Хайде, да се връщаме, преди Зергите да са ни заварили тук.
Менгск ги очакваше на мостика на собствения си команден кораб „Хиперион“. В сравнение с „Норад II“, това помещение беше по-малко и по-удобно, повече приличаше на комбинация от кабинет и библиотека, отколкото на нервния възел на цяла флота. По цялата обиколка на стаята бяха насядали техници, които говореха тихо в комуникационните устройства. Огромен екран изпълваше едната от стените.
От лейтенант Кериган, забеляза Майк, нямаше и следа.
— Там имаше Зерги! — заяви Рейнър, подавайки диска. — Конфедерацията е изучавала проклетите извънземни от месеци!
— От години — каза Менгск, без въобще да е изненадан. — С очите си съм виждал Зерги в затворнически клетки на Конфедерацията, а това беше преди повече от година. Очевидно, тя е знаела за тези същества от доста време. Като нищо е възможно дори тя да ги е развъждала.
Майк не промълви нито дума. Кутията с тайните на Конфедерацията вече се бе отворила широко. Повече нищо, направено от нея, не можеше да го изненада.
Но Рейнър остана със зяпнала уста.
— Искаш да кажеш, че те са използвали моята планета като някакъв вид лаборатория за тези… неща?
— Твоята планета и светът на нейната сестра — отвърна Менгск. — И Бог знае колко още от Пограничните светове. Тя пося ветрове, приятели мои, и сега ще пожъне бури.
За първи път, Рейнър не знаеше какво да каже. Чудовищността на престъплението, помисли си Майк, беше прекалено необхватна за мозъка му на местен представител на закона. Кого да арестуваш, когато злодеянието беше геноцид? Как да накажеш такова престъпление?
Майк заговори:
— Трябва да изпратя един репортаж. Той обобщава всичко, което сме открили дотук.
— Имаме шифрована комуникационна система, която можеш да използваш — каза Менгск. — Но ти знаеш, че никога няма да излъчат историята ти.
— Трябва да поема този риск — призна Майк, но вътрешно бе принуден да се съгласи с Менгск. Ако старите Фамилии на Тарсонис бяха достатъчно параноични, за да заплашат един сплетник като него заради някакъв строителен скандал, то колко охотно щяха да си признаят, че са имали вземане-даване с извънземни, унищожаващи цели планети?
Майк внезапно се зарадва на отсъствието на четящата мисли Кериган.
Раздаде се мек звън и един от техниците обяви:
— Получаваме пространствени сигнали от зона четири-точка-пет-точка-седем.
— Отдалечете кораба на безопасно разстояние и увеличете сканирането на максимум — нареди Менгск. — Господа, може да останете, ако искате да видите последното действие от тази изключително кичозна средновековна драма.
Нито Майк, нито Рейнър помръднаха от местата си и Менгск отново се обърна към екрана. Огромната оранжева топка на Мар Сара бе надвиснала над тях, а няколко бели облачета бяха пръснати високо в орбита над северното й полукълбо. При все това, в по-голямата си част, едноцветната й повърхност вече бе изпъстрена, повредена. Залята от пълзящото вещество и съществата, които живееха в него.
Сякаш самата земя на планетата пулсираше и клокочеше, надигаше се и се отпускаше като жив организъм. Веществото се бе разпростряло дори в широк килим над океаните и се гърчеше като жива черга от водорасли.
Нищо човешко не бе останало по повърхността на планетата. Нищо живо, във всеки случай.
Светлина разцъфтя от едната страна на нейния диск и Майк разбра, че Протосите бяха пристигнали. Изградените им от мълнии кораби се появяваха в пространството. Ярка светкавица от синьо-бяло електричество и те вече бяха тук. Златните транспортьори с техния обслужващ персонал от светулки, и металическите създания с криле на прилепи, които сновяха между по-големите съдове. Те бяха ослепително красиви и смъртоносни; оръдия на войната, извисени до нивото на изкуство.