— Може да си пропуснал този факт, Арктур — заяви Майк, — но аз все още не работя за теб.
— Ти явно не работиш за никого в момента — отвърна Менгск. — ЮНН са видимо лишени от именитото ти присъствие. Само си мислех, че това би представлявало професионален интерес за теб…
— И? — суфлира му Майк.
— И твоят красноречив език и хитър бележник може да се окажат достатъчни да окуражат антиганците да отхвърлят оковите си. — Той му хвърли една леко стеснителна усмивка и Майк разбра, че щеше да слезе на планетата.
Антига Прайм някога била воден свят, но океаните си тръгнали, без да оставят новия си адрес. Всичко, което останало след тях, бяха сухи крайбрежия, заливани някога от приливите, и ниски, равнинни плата, покрити с местните храсти с виолетови цветове. Тук-таме оголените скелети на вкаменилите се някогашни морски обитатели набраздяваха околните наслоявания, като това бяха единствените белези, че някога тук е имало същества, по-големи от хората. Планетата бе приятна, по един безплоден, безжизнен начин.
Спускателният кораб ги свали на ниско плато, което изглеждаше като всяко друго такова на Антига.
Менгск бе казал, че неговият скаут щеше да се свърже с тях, веднага щом стъпят на земята. Майк въобще не се съмняваше кой щеше да бъде той, или по-скоро тя. Докато бунтовниците отцепваха периметъра около кораба, той поддържаше отворена комуникационна връзка с Менгск и регионалните командири.
Кериган изникна от въздуха, въпреки че наоколо нямаше абсолютно нищо, което можеше да послужи за прикритие. Тя беше облечена в броня на призрак — костюм за вражеска среда — а на гърба й висеше шрапнелова пушка. Шлемът й беше свален и червената й коса сияеше на твърде яркото слънце на Антига.
Кериган отдаде набързо чест.
— Капитан Рейнър, приключих с огледа на региона и… Прасе такова!
Майк бързо изключи звука на комуникационното си устройство. Рейнър се олюля назад, сякаш бе ударен физически.
— Какво? — попита той. — Дори още не съм ти казал нищо!
Прекалено широките устни на Кериган се извиха в груба подигравателна усмивка.
— Да, но си го мислеше!
— А, да, ти си телепат — отвърна Рейнър и хвърли такъв поглед към Майк, че дори репортерът можа да разчете мислите му. И защо не ме предупреди за това? На лейтенанта той каза: — Виж, дай да караме нататък, става ли?
Кериган изсумтя.
— Добре. Командният център се намира на няколко клика на запад, върху едно от тези плата. Ескадрила Алфа са, но няма Дюк. Съжалявам, момчета. Ние ги елиминираме, а туземните сили ще благоволят да се вдигнат на бунт. Има няколко кули, които трябва да бъдат премахнати, за да вляза вътре.
— Хубаво — отвърна намръщено Рейнър. — Няма нужда да ти казвам, че си свободна.
— Не, няма нужда — заяви Кериган, малко по-разгорещено от необходимото. — Но има и още нещо.
— Казвай, лейтенант — заповяда Рейнър. — Аз не умея да чета мисли.
— Увеличили са се докладите за забелязани ксеноморфи в региона. — Кериган почти се усмихна на реакцията на думите й.
Рейнър се намръщи още по-силно.
Майк едва не подскочи от стола си.
— Ксеноморфи? Зерги? Тук?
— Обезобразени говеда, загадъчни изчезвания, опулени чудовища — потвърди Кериган. — Обичайните заподозрени. Не много, но достатъчно.
— По дяволите — измърмори Рейнър. — Конфедерацията и Зерги. Те изглежда вървят ръка за ръка. Добре, хайде вече да тръгваме.
Широките, изсъхнали крайбрежия на Антига Прайм бяха идеални за скоростно придвижване и отврат откъм прикритие. На два пъти откъм юг се появяваха скаути на пехотинците, отклонявайки Рейнър с неговия Вълчър от пътя му, за да се оправи с тях, докато Кериган, отрядът на Рейнър и Майк напредваха бавно нагоре по платата. Оставаха им още около триста метра до върха, когато пред тях се откри една оръдейна кула.
Комуникационната връзка на Майк изпука.
— По дяволите — обади се Кериган. — Накачили са сензори дори по задника на това нещо. Не бих могла дори да кихна, без то да ме засече. Можеш ли да повикаш подкрепления по това телефонче?
— Работя по въпроса — озъби се Майк, а един нов снаряд се заби в издадените скали над него. — Рейнър! Тук Либърти! Приковани сме под тежък обстрел! Имаме нужда от огневата ти мощ, муи пронто13!
Майк не беше сигурен дали бившия шериф е получил съобщението му, докато не чу пронизителното ръмжене от двигателите на Вълчъра на Рейнър. Капитанът превали близкото възвишение на един дъх и скъси разстоянието, а кулата се опитваше да извърти оръдието си към новата цел. Тя беше твърде бавна, а изпод предницата на мотора излетя с отчетлив звук откос от бризантни гранати. В основата й избухнаха огнени цветя.