Тя наистина беше много добра с ножа. Нещо повече, тя беше като Протосите — великолепна и смъртоносна.
Той стоя до врата само минута, но това време бе достатъчно на Кериган, за да ликвидира всеки един враг в командния център. Единствените оцелели бяха онези, предпочели да избягат още в самото начало.
Едва тогава Кериган стана напълно видима и се срути на колене от изтощение с гръб към Либърти.
Майк тръгна към нея и се засили да положи ръка на рамото й.
Ръката му така и не стигна до нея. Без колебание, тя се завъртя на място, сграбчи протегнатата му китка с едната си ръка и вдигна бойния нож с другата.
Едва когато върхът на ножа й беше на сантиметри от главата на Майк, тя замръзна. Лицето й представляваше разгневена маска. Страх обзе съзнанието на Майк и за миг той осъзна, че тя долавяше това чувство.
— Не. Прави. Така — каза тя, изплювайки всяка една от думите. След това, тя пусна ножа и обви лицето си с ръце. — Ти се страхуваш от мен.
Майк се поколеба за момент, след това се спря на репликата:
— Има си хас.
— Съжалявам — отвърна тя. — Съжалявам, че трябваше да видиш това.
Майк си пое дълбоко дъх.
— Просто досега не те бях посещавал на работното ти място. Почини си малко. Аз трябва да начена една революция.
Той избута едно потрошено тяло от комуникационната конзола, вкара предварително записания диск, нагласи нивото и пусна общ сигнал на всички честоти.
— Говори Майкъл Либърти, излъчващ от Антига Прайм. Главният команден център на тази планета беше обезвреден от бунтовническите сили. Повтарям, главният команден център беше обезвреден. Властта на Конфедерацията беше разтърсена и съществува огромната възможност тя да бъде отхвърлена напълно, ако населението на Антига се надигне и поеме съдбата си в собствени ръце. Пехотинците на Конфедерацията, отговарящи за командния център са или мъртви, или обърнати в бягство, докато загубите сред бунтовниците са… — Той хвърли поглед към Сара Кериган, изтощена, плачеща в шепите си. — …са минимални. Имаме съобщение до всички от Арктур Менгск, водачът на „Синовете на Корал“. Моля, изчакайте.
Майк вкара предварително записаната касета в плейъра и остави плавния, мелодичен глас на терористичния водач да подбуди хората към действие. Той се върна обратно при Кериган, като този път я обиколи, за да го видеше тя, че се приближава.
Очите й бяха сухи, но раменете й продължаваха да се тресат, ръцете й бяха скръстени пред нея, а дишането й беше плитко и накъсано.
— Всичко е наред — заяви Майк. — Никой от тях не остана жив.
— Знам — отвърна тя, вдигайки поглед към него. — Никой не остана жив. И докато убивах всеки един от тях, аз усещах за какво си мислят те. Страх. Паника. Омраза. Безнадеждност. Закуска.
— Закуска?
— Един от техниците бил пропуснал закуската и горчиво съжаляваше, че не си бил хапнал от вафлите. — Кериган се изхили, подсмърчайки. — Щяха да му прережат гърлото, а той се притесняваше за вафли. — Тя вдигна ръце към слепоочията си и прокара пръсти през червената си коса. — Гадно е да си телепат.
— Не се съмнявам — каза Майк, усещащ, че все още изпитваше страх. Страхът, че Кериган можеше да му разпори корема, преди той да успееше да реагира. И че тя знаеше за какво си мислеше той.
— Знам, че се страхуваш — заяви Кериган. — Но ти си го признаваш пред себе си. Това те прави по-умен от повечето хора. Боже, какво съм преживяла за да стана такава, какво ми сториха от Конфедерацията. Имаш ли някаква представа?
— Наясно съм, че Конфедерацията си има страшно много дълбоки дупки, в които да крие тайните си. По-дълбоки и по-тъмни, отколкото някога съм си представял. Обучението на призраци е за елитна група от внимателно контролирани телепати…
Кериган кимаше, докато той говореше.
— Контролирани чрез наркотици, и заплахи, и жестокости, докато тялото и душата ти не станат нейни. Тя не е по-добра от онези същества Зергите, създавайки воини за една по-голяма империя. Ние нямахме друг живот, освен онзи, който Конфедерацията ни позволяваше, до момента, в който вече не бяхме полезни. Тогава бивахме отстранявани, за да не създаваме проблеми за в бъдеще. Освен ако…
— Освен ако не избягаш — допълни Майк. — Или някой не ти помогне да избягаш. — И той внезапно осъзна защо този бивш призрак работеше за Арктур Менгск. Тя му дължеше живота си.
Кериган просто кимна в отговор.
— Има и друго, но да.
При входа се чуха тежки стъпки и Майк вдигна гаусовата си пушка в готовност. В рамката на врата се появи бронираната фигура на Рейнър.