— Добре ли сте, деца? — извика той.
— Тук приключихме — отвърна Майк. — Центърът завзет, съобщението излъчено.
— Хубаво — каза капитан Рейнър. — Щото имаме групичка от Ескадрила Алфа, приближаваща от юг, и ще имаме нужда от всякаква помощ, за да се оправим с тях. Тя добре ли е?
— Нищо ми няма — заяви Кериган и се изправи на крака. — Можеш да говориш директно към мен, нали знаеш?
— А може би просто ще си го помисля към теб — каза Рейнър.
— Джим! — викна остро Майк. — Престани!
— С кое? — Рейнър изглеждаше изненадан от тона му.
— Престани — повтори Майк. Гласът му този път не беше толкова разгорещен, но бе все така сериозен.
Грамадният капитан го изгледа, след което кимна бавно.
— Да, предполагам, че трябва. — На Кериган, той каза: — Съжалявам, ако съм ви обидил, мадам.
— Свикнала съм, капитане — отвърна му тя. — Ти каза, че имало още войници на Конфедерацията за убиване. Да се раздвижваме тогава.
Тя си проби път между двамата мъже, преминавайки в невидимо състояние, докато вървеше.
Капитан Рейнър поклати глава.
— Жени.
Майк смекчи тона си.
— Тя е под голямо напрежение напоследък.
Рейнър изсумтя.
— Тя за малко да ме убеди в противното.
Двамата последваха Кериган вън от сградата. По хоризонта се забелязваха дребни проблясъци от битка. Антига и Конфедерацията бяха влезли в бой.
В притъмняващото небе над тях се виждаха светлинки от друга битка. Те танцуваха из въздуха като нови звезди и срещнаха края си, едва когато един сияен метеор прониза небесата, разцепвайки с писък атмосферата около себе си.
ГЛАВА 10
ГИБЕЛТА НА НОРАД II
Има една дума, останала от старата Земя. Тя е schadenfreude14 — чувството на въодушевление, което те обзема, когато научиш за страданието на други хора. Както когато чуеш, че новинаря, който ти е конкурент, внезапно е бил хванат да ругае пред включен микрофон или че онзи изключително корумпиран градски съветник току-що е изскочил на пътя на боклукчийски камион. Това е въодушевление, придружено от лекичкия пристъп на вина, че се чувстваш толкова добре, и тихата, пламенна молитва да не те сполетява никога такова лошо нещо.
Когато Протосите и Зергите навлязоха дълбоко в територията на Конфедерацията, ние изпитвахме schadenfreude в изобилие.
Другите мъже и жени се включиха в битките. Майк се върна в базата на Менгск и започна да прослушва потока от съобщения. Имаше я сляпата паника, която бе свикнал да очаква по време на война — когато някой отряд биваше внезапно отрязан и настояваше, а след това и се молеше, за подкрепления, после идваше помощта, а най-накрая, спасяването. Той чу призиви от бойни единици, които внезапно се изпаряваха сред мъгла от радиация. До него достигнаха и други апели, този път от цивилни, които се обръщаха с молби за помощ към която и да е от воюващите страни.
В другата графа бяха съобщенията за аномалии — за появилите се внезапно на планетата чудовища — а вината за тях бе приписвана ту на Конфедерацията, ту на бунтовниците, ту на чуждоземно нашествие. Подобни доклади ставаха все по-многобройни с всяка изминала секунда и те убедиха Майк, че Кериган е била права: на Антига имаше Зерги.
Направо му се дощя да удари конзолата, когато осъзна това нещо. Присъствието на Зергите беше също толкова добро, колкото и диагнозата „рак“, но беше много по-смъртоносно от нея. Докато не откриеха как да ги побеждават, Зергите щяха да изядат тази планета с парцалите. Или Протосите — смъртоносната химиотерапия — щяха да я стерилизират, за да не позволят на заразата да се разпространи.
— Но това явно не върши работа, нали? — промълви Майк на комуникационното устройство. — Няколко клетки винаги успяват да се измъкнат и ракът продължава да се разпространява.
Гневът, който го бе обхванал, трая само миг и бе заменен от удивление, когато от слушалките му се разнесе следващото съобщение:
— Говори генерал Дюк от флагмана на Ескадрила Алфа „Норад II“! Корабът ни се разби върху земната повърхност и сме подложени на яростни атаки от страна на Зергите! Изисквам незабавни подкрепления от всеки, който получава този сигнал! Повтарям, това е зов за помощ от най-висок приоритет. Говори генерал Дюк…
Съобщението започна да се повтаря отначало и Майкъл го изслуша три пъти, преди да премине към следващите канали.
Имаше няколко обаждания, изискващи потвърждение, и изобилие от отговори, описващи атаки на Зергите и бунтовниците от Антига, а в един случай, и нападение от страна на силите на Конфедерацията. Започнаха да пристигат и доклади за появата в системата на кораби на Протосите, които също се биели с нещо, най-вероятно със Зерги, подобни на онези, които бяха свалили Норад II, но тази битка протичала отвъд външния кръг от ледени светове. Получиха се дори съобщения за наземни войски на Протосите. Изобщо, огромно количество шумове, но нищо, което да наподобява на сериозно предложение за помощ.