Свършено е с него, помисли си Майк. Най-накрая му е изпята песента на стария Дюк.
След около десет минути, в помещението нахлу Рейнър.
— Майк, идваш с мен. Обличай се.
— Какво става? — попита Майк, посягайки към бойната си броня.
— Новината не е ли стигнала до тук? — Рейнър беше толкова навъсен, че от веждите му всеки момент щяха да започнат да се сипят гръмотевици.
— Нормалната паника и отчаяние — отвърна Майк, махайки с ръка към таблото. — О, да. Чух, че Дюк най-накрая бил повишен в генерал. Дали не трябва да му изпратим кошница с плодове?
— Много смешно, новинарска хрътко. Менгск иска да отидем и да го спасим. Смята, че от Дюк щяло да излезе добър съюзник.
Майк примигна към капитана.
— Май слухът ми си прави шеги с мен, а?
— Правилно ме чу — заяви Рейнър, подавайки шлема на Майк.
— Той е откачил!
— Това вече беше отбелязано — каза мрачно Рейнър.
— И Менгск иска аз да отида? Че тая новина мога да я отразя и от тук.
— Аз желая да дойдеш с мен. Това копеле набута мен и момчетата ми в затвора. Ще искам там да има някой, с когото той ще се съгласи да разговаря.
— Споменавал ли съм ти, че последният път, когато говорих с него, той заповяда да ме изхвърлят от мостика му? — попита Майк, поемайки шлема си.
— Това съм го чувал, но поне съм сигурен, че ти няма за го застреляш, още щом го видиш.
Майк пристегна шлема си и напусна комуникационния център, следвайки Рейнър.
— Внезапно почувствах вопиюща нужда от една цигара.
— Може би ще успееш да измуфтиш една от Дюк.
Едва когато двамата вече летяха по пътя, Майк се сети да попита:
— Кериган знае ли за това?
— Ъ-хъ.
— И тя смята ли, че идеята е добра?
— Всъщност — отвърна бившият шериф, — точно тя беше тази, която нарече Менгск „откачен“.
— Значи двамата сте на едно мнение по някакъв въпрос? Удивен съм.
— Да — отвърна Рейнър. След което замълча. — Да, предполагам, че сме на едно мнение.
Арктур Менгск бе започнал да събира войниците около знамето си и когато Рейнър и Майк кацнаха на повърхността, атаката за спасяването на сваления боен крайцер вече течеше с пълна пара.
Отрядите, препускащи из равнините, сега се състояха от бунтовници от Антига, „Синовете на Корал“ и дезертьори от Конфедерацията, които бяха отхвърлили клетвите си, но бяха задържали оръжията си. Рейнър полетя на левия фланг с ято ховърциклети Вълчър, докато над главите им ескадрила от Райфове А-17 раздираше небесата. Огромните Голиати оставяха грамадни отпечатъци в меката кал и скоро застигнаха отряд обсадни танкове Арклит, които се лутаха из падините с вдигнати за придвижване помощни шасита.
Обединените сили се натъкнаха почти моментално на съпротива. Зерглинги и хидралиски се залепиха по тях от всичките им страни, като насекоми върху предното стъкло на колата. Въздухът беше изпълнен с органичните оръдия (известни вече на Майк и останалата част от човечеството под името „муталиски“) и създания, които изглеждаха като мозъци на медузи с рачешки щипки. Те се носеха над чуждоземните войски като буреносни облаци над пустиня.
От дясната страна на Майк имаше група пехотинци, които бяха заобиколили и щурмуваха нещо, което приличаше на гигантски изправен зерглинг; титанично същество, чиито предни нокти бяха като големи, извити саби. На хоризонта, нещо, което изглеждаше като кръстоска между летяща сепия и огромна морска звезда, се измъкваше от нападналите го изтребители Райфове.
Проправяха си с мъка път сред силите на Зергите, обръщайки в бягство една част от тях, избивайки друга. От земята изникна група зерглинги и унищожи цял взвод пехотинци, преди да пристигнат Вълчърите и да залеят земята с изпепеляващ огън.
Зергите отстъпваха, връщаха се в по-големи количества, след което отново се оттегляха. Майк имаше чувството, че се бие с морето. Вълните биваха изблъсквани, но той беше сигурен, че това бе само зрителна измама. Приливът наближаваше и щеше да дойде с още по-грамадни сили.
Вътрешно, Майк знаеше, че Антига Прайм беше обречена и я очакваше същата съдба, която бе сполетяла Чау Сара и Мар Сара. Тези неща се бяха окопали в сърцето на тази планета и или щяха да успеят, или Протосите щяха да ги изпепелят от космоса.