— Предполага се, че войната насърчава развитието — каза Майк.
— Да, но повечето хора използват аналогията с оръжията и броните — едната страна изобретява по-добро оръжие, другата създава по-добра броня, което кара първите да направят още по-добро оръжие и така нататък. Истината е, че по-доброто оръжие вдъхновява създаването на химическо контра-оръжие, което пък вдъхновява използването на телепатични войници, което от своя страна води до изкуствен интелект, управляващ оръжията. Принудата на войната наистина допринася за напредъка, но това никога не е чистия, линеен напредък, за който учиш в училище.
— Или четеш по вестниците.
Менгск се усмихна.
— Трето, идеята за плоското игрално поле. Шахматната дъска е ограничена решетка с осем на осем полета. Отвъд тази малка вселена не съществува нищо. Няма девето поле. Няма зелени фигури, които внезапно заливат дъската, нахвърляйки се и върху белите, и върху черните. Няма пешки, които внезапно се превръщат в топове.
— Пешката може да стане царица — отбеляза Майк.
— Но само ако измине всичките полета напред, като през цялото време е под вражески обстрел. Тя не разцъфтява изведнъж като кралица по собствено желание. Не, шахът въобще не прилича на войната, което е една от причините, поради които го играя. В него всичко е много по-просто, отколкото в истинския живот.
Не за първи или последен път, Майк се замисли за почти свръхестествената способност на Менгск да изкривява реалността около себе си.
— Смяташ ли, че Конфедерацията ще успее да изобрети някакво оръжие срещу последните нападения? Срещу Протосите и Зергите?
— Малко вероятно, въпреки че тя прави всичко по силите си. В момента, тя върши това, което умее най-добре: разпространява пропаганда и запушва устата на онези, които надигат глас. Това са нейните най-добри оръжия и тя никога не се е колебала да ги използва в миналото. Но тя просто замерва с плюнки слона, който се хвърля върху нея. Чакай, имам едно нещо, което исках да ти покажа. — Менгск натисна няколко бутона по дистанционното. Той се загледа в него, сякаш се опитваше да си спомни някакъв таен код.
— Мисля, че ти беше казал веднъж, че Конфедерацията развъждала Зергите. Това не означава ли, че Зергите са техни оръжия? — попита Майк.
— Първоначално и аз така смятах. — Менгск натисна още няколко копчета, след това направи пауза. — И въпреки че моето предположение е било погрешно, що се отнася до нашата пропаганда, това е истината от наша гледна точка и ние ще продължим да я разпространяваме. Нищо не подкопава по-бързо вярата в едно правителство от осъзнаването, че то е създавало смъртоносни чуждоземни раси през свободното си време.
— А истината всъщност е? — суфлира му Майк.
— Истината е безобидна, както винаги — ухили се Менгск. — Да, Конфедерацията е изучавала Зергите от години и онези в системата Сара са били нарочно пуснати там на свобода от нейните агенти. Да, това е грандиозно изпитание на оръжия. Но не, не тя е създала Зергите. Не, тя е имала много по-зловещ план. Всичко е записано на онези дискове, които ти и Рейнър ми донесохте от инсталацията Джейкъбс. Гледай сега. Това ще ти хареса.
Той натисна един бутон и по екрана оживяха снежинки. Когато те се разсеяха, Майк видя наниз от ниски хълмове и плата под едно оранжево-кафяво небе. Сцената можеше да бъде взета от която и да е точка на Антига Прайм. В едната страна беше курдисано познатото лого на ЮНН, а в долната част на екрана течаха цени от планетарните стокови борси.
След това, на тази картина заговори един ужасяващо познат глас.
— Аз съм Майкъл Либърти, предавам на живо от Антига Прайм.
Майк примигна. Това наистина беше неговия глас, а думите бяха част от последния му изпратен репортаж. Но той никога не беше ретранслирал такава картина. Дали не я бяха измъкнали от някой стар запис?
Камерата продължи да снима панорамата, после се прехвърли върху говорещия. Той беше облечен в чист парцал (доста по-чист от този, който в момента висеше в гардероба на Майк), русата му коса беше изпъната назад, за да прикрие една плешивина, чертите на лицето му бяха остро изсечени и издаваха опит, а очите му бяха дълбоки и одухотворени.
Това беше Майкъл Либърти, но не беше Майк. Този Майкъл Либърти изглеждаше почти като идеализирана версия на самия Майк.
Фигурата на екрана продължи да говори:
— Репортерът пред вас току-що избяга от плена, в който беше държан от печално известния терорист Арктур Менгск. Аз бях пленен от бунтовниците на Мар Сара, малко преди влечугоподобните Протоси да унищожат планетата и едва сега успях да се измъкна.