Успехите на Менгск, раздухани отчасти и от нелегалните копия на моите собствени репортажи, подпалиха десетки малки войни, които заплашваха да се разпространят из цялата вселена. Всеки угнетен чешит се вдигна на оръжие срещу древния режим на Конфедерацията. Тя от своя страна реагира, точно както го беше правила във всеки друг случай на въоръжени разногласия — с още по-строги и сурови потиснически мерки, които на свой ред родиха нови бунтове.
А покрай всичко това, Зергите продължаваха да се разпространяват на все повече планети, които Протосите превръщаха в мъртви скални отломъци. Човечеството не притежаваше толкова много светове, та да си позволи да ги губи с такава скорост. Ако двете страни бяха помислили, те щяха да обединят силите си, за да се борят срещу истинската заплаха.
Смятам, че всички бяха толкова заети с правене на планове и водене на битки, че всъщност на никого не му оставаше време за мислене.
— Кериган! — извика Майк, когато влезе в дока за кацане. Лейтенантът тъкмо си слагаше шлема. Той нямаше време да облича броня, но грабна своя парцал.
— Либърти — каза мрачно тя. Майк видя една грамадна машинария, закрепена отстрани на нейния Вълчър. — Тъкмо излизах.
— Имаш ли нужда от стрелец?
— Виж, обикновено аз… — започна тя, след това погледна към него с дълбоките си нефритено-зелени очи. Косъмчетата по врата на Майк настръхнаха и той знаеше, че тя бе разбрала.
Прекалено широките й устни потрепериха за миг. После тя поклати глава и каза:
— Това си е твоето погребение. И без това ще имам нужда от някой да мъкне оборудването. Да вървим.
Двамата излетяха с рев от хангара и се насочиха към мястото на срещата.
Антига Прайм бе пострадала сериозно от безмилостните битки. Небето вече бе по-мрачно, заради несекващия пушек от погребалните клади, а гигантското подпухнало тяло на газовия гигант на този свят беше надвиснал отгоре като скърбящ бог зад траурно покривало. В далечината се чуваше грохота на артилерията от Арклити, въпреки че кой стреляше и по кого стреляше, не беше ясно.
Те минаха покрай изоставени бункери, изпочупени като яйчени черупки, оградени от частично погребаните останки на войната: потрошени оръжия и разпръснати тела. Тътенът се засили и Либърти осъзна, че се бяха насочили точно към сърцето на бурята.
— Имаме обсадни танкове и Голиати — каза Кериган по комуникационната връзка, — които се опитват да пробият дупка през тяхната линия. Ние ще се промъкнем през нея и ще навлезем в територията, контролирана от Конфедерацията. Вече съжаляваш ли, че дойде?
— Може би мъничко. — Майк знаеше, че призракът долавяше отговора му още преди да го е изрекъл на глас.
— Значи Менгск ти е пробутал коронния си номер — продължи тя. Майк се намръщи, загрижен, че телепатът се ровеше с такава лекота из мислите му. — И те накара да тръгнеш с мен.
— Провери пак мисления ми отговор, лейтенант — отвърна Майк. — Менгск не ме е молил да идвам.
— Въобще не му се е налагало. Той знае кой бутон да натисне, за да заиграе човек по свирката му. Най-вероятно е сметнал, че ако ти заповяда да дойдеш и да ми помогнеш, ти сигурно си щял да го отрежеш на секундата.
— Може и да е бил прав.
— Той обикновено е прав. Точно затова май е добре, че си тук.
Пред тях купчина скали се превърна в пара от една невероятна експлозия. Кериган закова мотора на място.
— Това не би трябвало да се случва — обяви тя. — Нашите обсадни танкове знаят, че идваме насам. Дюк нарочно ли е объркал прицела на артилерията си или…
Майк чу свистенето на следващия залп от летящи към тях снаряди.
— Това са техни танкове! — извика той. — Те са пробили през нашата линия!
Кериган изду двигателя, още докато той говореше, извивайки Вълчъра под остър ъгъл спрямо първоначално набелязаната им посока. Пътят пред очите им изчезна в облак от летящи камъни и пръст, когато поредният откос падна в близост до тях. Раздробената земя се оказа не по силите на ограничената гравитационна технология и целият мотор се разтресе.
— Това е малко… — започна Майк.
— Съжалявам за неравното каране — озъби му се Кериган по комуникационното устройство. — Просто се дръж здраво!
Следващият път ме остави да си довърша изречението, помисли си Майк и усети Кериган да свива рамене върху мотора.
Силите на Конфедерацията сигурно притежаваха радар. Артилерийският огън ги следваше безмилостно, изоставайки с не повече от стотина метра зад тях. Кериган ги вкара в един пролом, от който отдавна бяха изчезнали всякакви признаци на вода.