Майк си помисли за предполагаемата връзка на Зергите с телепатите, след което му се прииска да не го беше правил.
Прекалено широките устни на Кериган се изкривиха в мрачна усмивка.
— Да, знам. Рейнър вече ми изказа съболезнованията си по време на брифинга с Арктур, благодаря. Това наистина обяснява интереса на Конфедерацията към хората с псионични способности. Освен това, имало много изчезнали по време на акция сред редиците на нейните телепати. Дори извън отрядите на призраците, до мен достигат някои неща.
— Смяташ ли, че Зергите събират собствени телепатични екземпляри? — попита Майк и едва тогава осъзна, че Кериган го беше оставила да си довърши изречението.
— Ъ-хъ. Чакай, пред нас има нещо. — Тя извади ръчното си оръжие и се запромъква напред, протегнала другата си ръка, онази с фенерчето върху китката, в същата посока.
Нещото висеше като голям паяк във въздуха и запречваше коридора. Нейната светлина проблесна върху него и то се отдръпна от лъча. То представляваше огромно око, човешко на вид, а зеницата му се свиваше пред грубостта на светлината от фенерчето.
Майк почувства, че го заливат вълни от отвращение и му се доповръща. Очевидно, и Кериган изпитваше същото, но нейните емоции бяха смесени с излъчваните от Майк. Тя изруга на висок глас и изстреля къс откос в потръпващата орбита.
Окоподобното нададе писък, който прозвуча като стържене по стъкло, и се пръсна. Мускулните влакна от паяжината му се свлякоха обратно към стените като скъсани ластици.
— Какво беше…? — започна Майк.
— Наблюдател? Часовой? — предположи тя и за първи път, Майк долови нотка на страх в нетрепващия глас на Сара Кериган. Затворена обратна връзка, напомни си той и се насили да се успокои. В противен случай, и двамата ги чакаше сигурна смърт.
— Какво е усещането? — попита той, докато заобикаляха разкъсаните меса на окоподобното. Майк забеляза, че пода и стените на тунела бяха покрити с пълзящото вещество.
— Кое? — попита Кериган, разсеяна от кръвта.
— Ти каза, че тук долу било много странно. Как точно странно?
Кериган се умълча за миг и Майк усети, че тя се опитваше да възстанови емоционалната си стабилност.
— Трудно е да се обясни на един твърдочерупков, извинявай, не-телепат. Представи си, че се намираш във фоайето на един хотел, а в една от стаите се вихри купон. Докато минаваш пред нея, чуваш, че вътре има купон, но ти не участваш в него. Не долавяш нищо отчетливо, единствено смесица от гласове. Такова е усещането.
— Може би е псионична сила на различен канал? — предположи Майк.
— Може би, но това е по-голямо. Все едно си застанал на улицата пред една зала, в която тече концерт. Чуваш нещо организирано, но до теб достигат единствено неясни звуци. Влудяващо е. — Тя се спря за момент. — О, Боже. Майк, ела насам.
Дясната страна на тунела беше отворена и той преминаваше в широка пещера, преди да продължи нагоре. Майк почувства свеж въздух по лицето си, идващ от коридора от другата страна. Сигурно се намираха в близост до повърхността.
Широката пещера беше изпълнена с пълзящото вещество. По стените висяха неясни торбички, а неща, които биха могли да бъдат органи, изпъстряха сивите плесени. Покрай стената се виждаха шепа подобни на стоножки същества, щъкащи сред поле от отровни гъби.
— Червеи — обяви Майк. — Видях ги и в базата Ентъм на Мар Сара. — Той изстреля образа на онзи бар към Кериган и я видя да потръпва. — Това ли е бунището на Зергите? И какво ядат те?
— Те не ядат. Това са детегледачките. Те се грижат за яйцата.
Това, което Майк в първия момент бе приел за отровни гъби, всъщност бяха яйцата, зелени на червени точици, сложени върху поставки от натрупано пълзящо вещество. Те пулсираха с някакъв собствен ритъм. Докато Майк стоеше с опулени очи, скелетното лице на един хидралиск се очерта зад мрачната повърхност на най-близкото яйце като удавник, изплуващ по време на прилив. Яйцето потрепери лекичко, сякаш звярът в него долавяше присъствието им.
Червеите бяха заети със задачата да трупат купчини от пълзящото вещество. След това, един от тях се качи върху такава купчина, уви се на кълбо и изпреде твърд копринен пашкул около себе си. Пашкулът се втвърди и червеят се превърна в яйце.
— По дяволите — каза Майк, внезапно осъзнал какво представляваха червеите.
— Ларви. Те са основните строителни единици на Зергите. От ларви към яйца към чудовища. Ето защо Конфедерацията така и не е успяла да развъжда тези гадинки, въпреки обясненията на Менгск. Зерглингите и хидралиските не могат да се размножават — те произлизат от един и същи генетичен материал, подреден по определен начин от някаква по-висша сила.