Той нахлузи някакви безлични панталони. Сякаш по даден знак, Суолоу се появи с кана кафе и чаша. Тя му наля, докато Майк закопчаваше ризата си.
Отварата беше военен тип А — прясно сварена и гореща, подходяща за изливане върху селяни, атакуващи семейния замък. Кафето беше друго от нещата, с които бе свикнал.
Разбира се, той беше свикнал и с тридесет квадратни метра, достатъчно време да пише рубриката си и вариращо количество усамотение. А също и с непрекъснато изменящата се групичка партньори за покер, всички от които бяха млади, нямаха къде другаде да си харчат заплатите и не умееха да блъфират, дори от това да зависеше живота им.
Той беше свикнал дори с лейтенант Суолоу, въпреки че нейното обичайно позитивно отношение го притесняваше в началото. Очаквал бе някакъв пазач, разбира се, някакъв прикрепен към него военен, който да наднича над рамото му докато пише и да се грижи да не направи някоя глупост, от рода на изпускане на писалката в намотките за пространствения скок. Лейтенант Емили Суолоу беше като излязла от някой филм за живота в армията. Особено жизнерадостен филм за живота в армията, от типа, който прожектират на мама и татко, преди да отведат техните синове и дъщери на свръхсрочна служба на пет звездни системи далеч от тях. По дяволите, лейтенант Емили Суолоу изглеждаше като автора на този тип филми.
Дребно миньонче, винаги усмихната, тя сякаш приемаше всяко желание на Майк на сериозно, дори когато и двамата знаеха, че то нямаше абсолютно никакъв шанс да бъде изпълнено. Тя нямаше пороци, освен някоя и друга цигара, приемана с усмивка и виновно свиване на раменете. Нещо повече, когато той я заразпитва за собствената й история, тя му се опъна. По-голямата част от екипажа му бяха дали достатъчно материал, разказвайки за живота, който са водили у дома си, но вместо това, лейтенант Суолоу беше спряла да се усмихва и беше пернала бузата си с ръка, сякаш отмяташе дълга коса, която вече не бе там.
Точно тогава Майк бе забелязал малките чимове зад ухото й; белезите за неагресивната неврална ресоциализация, спомената от Андерсън. Да, бяха изпържили мозъка й, и то добре. Никой не би могъл да бъде толкова весел без електрохимична лоботомия.
Майк не повдигна повече темата, но вместо това подкупи един от компютърните техници, за да прекара известно време с личните досиета (това му струваше двата пакета цигари за извънредни случаи, но по това време той вече бе преодолял най-тежката жажда за никотин и пироните за ковчега свършиха по-добра работа за търговия, вместо за консумация). Той откри, че преди тя да се беше присъединила принудително към флотата, младата Емили Суолоу имала увлекателното хоби да сваля млади мъже по баровете, да ги води у дома си, да ги завързва и да смъква кожата и месото от костите им с нож за нарязване на тънки ивици.
Повечето мъже биха останали смутени от тези новини, но Майкъл Либърти ги намери за успокоителни. Той можеше да разбере много по-добре убийцата на десет млади мъже на Халцион, отколкото усмихнатата, сговорчива жена, която изглеждаше като оживял наборен плакат. Сега, следвайки я по коридорите на „Норад II“ към мостика, Майк се зачуди какво ли мислеше лейтенант Суолоу за своето медицинско лишаване от свобода и принудителната трансформация. Той реши, че тя едва ли разсъждаваше по въпроса, а имайки предвид първичната й натура, Майк реши да не настоява много.
За такъв огромен кораб, „Норад II“ имаше тесни коридори, поставени сякаш впоследствие, след като бяха наблъскали вътре всички докове за приземяване, каюткомпании, оръжейни системи, камбузи, компютри и другите необходими неща. Насрещно движещите се трябваше да се притискат до стените, за да се разминат. Майк забеляза огромни стрелки, изрисувани по пода, за които лейтенант Суолоу отбеляза, че били за моментите, когато корабът бе в състояние на тревога, а войниците били в пълно бойно снаряжение. Майк осъзна, че са щели да направят пътечките още по-тесни, ако не се е очаквало, че по тях ще трябва да минават мъже в захранвани с енергия бойни костюми.
Те подминаха няколко големи дока, в които техници вече разкачваха жици и кабели. Носеха се слухове, че на „Норад II“ му предстоял ремонт, при който щели да му инсталират оръдие Ямато. При огромния брой лазерни батареи, космически изтребители от клас „Райф“7 и дори ядрените оръжия, каквито се говореше, че имало на борда, грамадното външно оръдие щеше да бъде глазурата на тортата.