Майк просто кимна. Полковникът пълзеше към главния въпрос, също като куче със заседнала в гърлото пилешка кост, което изпитваше големи затруднения да я преглътне надолу, но му беше още по-тежко да я повърне обратно. Майк чакаше.
— Трябва да ти напомня, че като представител на пресата, прикрепен към Ескадрила Алфа, ти си подчинен на военния устав на Конфедерацията, относно това какви са твоите задължения и как да ги изпълняваш.
— Да, сър — отвърна достатъчно твърдо Майк, за да създаде впечатлението, че му дремеше за армейския устав на Конфедерацията.
— И това се отнася както за сегашното ти назначение, така и за всяко споменаване в бъдеще на събития, които са се случили по време на твоето пребиваване тук. — Дюк кимна със заострената си глава, очевидно настоявайки за отговор.
— Да, сър. — Майк раздели отчетливо думите, за да подчертае, че е разбрал.
Последва нова пауза, през която Майк можеше да усети пулсирането на кораба около него. Да, „Норад II“ вибрираше с различен тон сега, малко по-високо, по-напрегнато, малко по-трескаво. Мъже и жени приготвяха кораба за подпространството. А може би и за битка?
Майк внезапно се зачуди доколко бе постъпил разумно, пропускайки онези тренировки с бойните костюми.
Полковник Едмънд Дюк, кучето с пилешката кост в гърлото, каза:
— Ти познаваш нашата история.
Това беше по-скоро изявление, отколкото въпрос. Майк примигна, защото изведнъж се почувства несигурен как да отвърне. Той се спря просто на едно „Сър?“
— Как сме дошли в сектора и сме го заселили. Как сме го завзели за себе си — подсказа му полковникът.
— На борда на свръхносачите, които са пренасяли спящите си пътници — каза Майк, извиквайки в съзнанието си уроците от детството. — „Наглфар“, „Арго“, „Саренго“ и „Рейгън“. Екипажите им са били от затворници и изгнаници от старата Земя, разбили се върху няколко обитаеми свята.
— Те открили три такива планети направо отведнъж. И още две шепи наблизо, които били от земен тип или поне достатъчно близки, за да бъдат използвани от армията. Но не срещнали никакъв живот.
— Простете, полковник, но е имало местен живот в изобилие и на трите първоначални планети. Освен това, повечето от колониите и Пограничните светове притежават собствени екосистеми. Тераформирането често, но не винаги, унищожава местните форми на живот.
Полковникът отмахна с ръка забележката.
— Но нищо по-умно от обикновеното куче-пазач. Някакви големи насекоми, които бяха опитомени на Умоджа, и куп други неща, изгорени, когато светът бил заселен и превърнат в обработваем. Но нищо разумно.
Майк кимна.
— Разумният живот винаги е бил една от загадките на вселената. Ние откриваме свят след свят, но не и някакви белези, че там някъде има други разумни същества като нас.
— До този момент — каза полковникът. — А ти ще бъдеш първия репортер от пресата на мястото на събитието.
Майк се оживи при тази перспектива.
— Имало е многобройни загадъчни образувания на доста планети, които свидетелстват, че там може би е съществувал разумен живот в някой момент. В допълнение към това, сред космическите превозвачи се разказват истории за мистериозни светлини и странни бойци.
— Това не са светлини в небето или стари руини. Имаме солидно доказателство за извънземна дейност. Ние не сме сами във вселената.
Дюк остави думите си да проникнат до съзнанието на другия и самодоволна усмивка изкриви единия край на устата му. Това не подобри външния му вид ни най-малко. Някъде из кораба беше натиснат превключвател и чудовищните двигатели започнаха да жужат.
Майк потърка брадичка и попита:
— Какво знаем дотук? Изпратили ли са пратеник, представител? Или откритието е станало случайно? На колония ли сме се натъкнали или това е истинско посолство?
Полковникът нададе дрезгав кикот.
— Господин Либърти, нека се изразя малко по-ясно. Ние осъществихме контакт с извънземна цивилизация. Контактът се състоеше в това, че те превърнаха в пара колонията на Чау Сара. Изгориха я до основи, след което изгориха и земята под нея. Сега ние отиваме там, но не знаем дали все още има военни действия в района.
— А ти ще бъдеш първия репортер от пресата на мястото на събитието — повтори полковникът. — Поздравления, синко.
Майк не се чувстваше никак доволен от тази специална чест.
ГЛАВА 3
СИСТЕМАТА САРА
Първият контакт с друга разумна раса, а те унищожават цяла планета. Страхотна визитна картичка.
Сега, да се унищожи цяла планета не е нещо ново. Исусе, самите ние, човеците, го направихме не много отдавна.