Имаше бунт на планетата Корал IV. На жителите не им дремеше особено за подкупите и корупцията, които бяха неделима част от Конфедерацията. Те опитаха да се разбунтуват. Отначало Конфедерацията пробва по-мек подход: елиминира водачите на бунтовниците с помощта на наемни убийци, рейнджъри-призраци с лични маскировъчни устройства. Не бе изненадващо, че тези методи само направиха хората от Корал по-ядосани и по-бунтовно настроени. Затова, Конфедерацията предприе твърд курс.
Бомбардирахме Корал IV с ядрени ракети от орбита.
Ракети клас Апокалипсис. Около хиляда от тях. Някой идиот със зелено етикетче на Тарсонис е натиснал бутона и 35 милиона души се превърнаха в пара, а от домовете им остана само спомен.
Естествено, след това имаше официални оправдания, че всичко било заради злата застрашителна същност на Корал IV и как те възнамерявали да сторят същото с нас, ако им се удадяла и най-малката възможност. За най-голямо съжаление, доказателствата по тези обвинения се намираха на планета, покрита с почерняло стъкло.
Мисля, че това е причината, която изплаши истински военните относно унищожаването на Чау Сара: че там някъде имаше нещо друго, което беше също толкова лудо, колкото бяхме ние.
И те бяха по-добри от нас в това отношение.
Майк се възползва от времето, през което корабът беше в подпространството, за да се разрови из общодостъпните компютърни архиви за системата Сара. Тя бе относително типична за Пограничните светове система, неравният главен ръб във вечно нарастващата сфера на влияние на Конфедерацията.
Системата била открита от един изследовател преди Войната на гилдиите, била погълната от Конфедерацията, когато тя засенчила този свой прохождащ в космоса съперник и беше (според архивите на кораба) дом на развиваща се двойка колониални светове. Единственото, което отличаваше системата Сара от дузина други, бе, че тя имаше две планети в обитаемата си зона, вместо само една.
Чау Сара беше по-малкия и по-затънтения от двата свята, но на него се намирала по-голямата част от населението. Той бил заселен в традициите на Конфедерацията, като наказателна колония и мнозина от нейните (вече бивши) обитатели продължавали да свързват двата края с мъка. Мар Сара беше обитавана от доста разнородна смесица от бивши изследователи и войници, заедно с няколко религиозни култа, които не бяха съгласни с границите на толерантност към другите вери на Тарсонис. И двете планети имаха богат потенциал за добив на минерали, но естествено Конфедерацията държеше правата върху тези ресурси. Местните жители трябваше или да работят по договор за нея, или да избягат към новите Погранични светове.
Майк провери текущите репортажи на ЮНН. Имаше няколко изречения за смущаване на сигналите от системата Сара, но по-голямата част от емисията беше посветена на последното безчинство на „Синовете на Корал“ (отровен газ на оживен площад на Хаджи) и на верижната катастрофа от огромен брой влакове на еднорелсовата железопътна линия на Мойра.
Майк съчини кратък очерк, обобщавайки разговора си с полковник Дюк и отбелязвайки, че се намира под пълни военни ограничения за бъдещите си репортажи. Това означаваше, че думите му щяха да бъдат проучени преди да напуснат кораба и още веднъж, преди да бъдат излъчени. Ханди Андерсън щеше едновременно да се жалва срещу цензурата на военните и да танцува от радост из офиса си заради сензационната новина.
Ако имам късмет, помисли си Майк, танцът му ще мине прекалено близо до неговия проклет прозорец.
Майк направи и втори репортаж, този път шифрован с кодов софтуер и записан на минидиск. Той нямаше да бъде изпратен никъде, но ако с тях се случеше нещо и откриеха телата им, някой щеше да научи каква бе истината. Това беше една невесела застрахователна полица.
Тъкмо беше завършил втория репортаж, когато една широка фигура закри светлината.
Майк вдигна поглед към лицето на лейтенант Суолоу, която сега беше с една педя по-висока и сто-двеста килограма по-тежка. Тя се бе натъкмила в боен костюм и нейната обичайна мощ бе подсилена от сервомотори и механизми. Празният кобур на пояса й скоро щеше да бъде запълнен с осем-милиметрова гаусова пушка C-14 Импейлър8, за времето, когато щеше да тръгне на бой.
Визьорът й беше повдигнат и тя му отправи една възбудена усмивка. Изглеждаше точно като момиче, очакващо абитуриентския си бал.
— Сър? Скоро ще излезем от подпространството. Полковникът иска да отидете на мостика при първа възможност. — И тя изчезна на секундата.