Беше тихо. Нахалните и мързеливи врабчета се спотайваха в новото гнездо.
Ласка кимна и излетя към реката…
И започна бързо да носи сламки и клечици и да ги слепва с кал. Но този път лепеше сламките край входа на новото гнездо. Нахалниците се спотайваха вътре. Входът бързо се стесняваше. Освен че бяха нахални и мързеливи, трите врабчета бяха и глупави.
Когато Ласка долетя за десети път, една рошава глава едва успя да се подаде навън:
— Хей! Какво правиш тук?
Ласка кацна на стряхата и не отговори.
— Хей! Искаш да ни зазидаш ли? Чакай!…
— Няма какво да чакам! — прекъсна го лястовичката. — Нямам време! След малко всичко ще бъде свършено!
И отново литна към реката.
Мигновено от гнездото се измъкнаха едно след друго трите нахални и мързеливи врабчета. Измъкнаха се, а не излетяха, защото входът на новото гнездо се бе така стеснил, че те едва промушиха през процепа дебелите си кореми.
— Да бягаме! Да бягаме! — уплашено закрещяха трите. И без да дочакат завръщането на Ласка, шумно отлетяха в неизвестна посока.
Миг след тяхното бягство тя пристигна и кацна на неподвижния ветропоказател.
— Всичко е наред! — рече Справедливата врана. — Войната свърши! Те са не само нахални, но й страхливи. Повече никога няма да се завърнат тук!
— Но на мене не са ми нужни две гнезда! — каза лястовичката.
— Повечето си е винаги повече! — мъдро я прекъсна Справедливата врана.
— Не искам да живея сама! Не искам да живея отделена от другите!…
— Дружното си е винаги дружно! — още веднъж мъдро я прекъсна нейната спасителка. — А сега ще ти кажа „довиждане“! Войната свърши! Свършва и денят, а градът не е съвсем наблизо!
— Аз… Аз… искам… да… — започна развълнувана Ласка.
— Недей да ми благодариш! — за трети път я прекъсна Справедливата врана. — Преди да се мръкне, ще пристигне автобусът, а с него и твоят добър приятел, Стария писател. Няма да бъдеш сама. А щом си решила да предоставиш другото гнездо на някое бездомно същество — нали не искаш да живееш вече сама? — няма да се безпокоя за тебе! Нахалните страхливци побягнаха и няма да се върнат никога! Но запомни: срещу такива трябва да се борим! Борбата си е винаги борба! — мъдро заключи Справедливата врана Коминка, размаха криле и бавно излетя над старата селска къща.
Лястовичката Ласка стоеше на неподвижния ветропоказател, гледаше как тя се смалява сред свечереното небе и си помисли: „Трябва да запомня думите на Справедливата врана… Трябва да запомня за цял живот тези думи…“