На това дукът повярва. Ел Рашад бе казал, че притежава цяла колекция исторически записи още отпреди времето на Генетичните войни и в някои от тях се споменавало за огромна научноизследователска станция в крайбрежните води на Антарктика. Учените от кораба на Ел Рашад смятали, че ако станцията още съществува, в нея биха намерили истинско изобилие на знания от Старата Наука. Плановете на Ел Рашад бяха да открият станцията и да се споразумеят с морските хора да направят за тях оръжие за борба с Небесната жена или пък защита срещу нейните лазери.
А за навлизането си в неговата територия казаха, че се нуждаят от неговото, на дука, съдействие. Запасите им от храна наближавали опасния минимум, а Ел Рашад знаел, че подвластните на дука територии все още са сравнително плодородни въпреки натиска на пустошта около тях. В отплата за разрешението му да се снабдят с храна те биха му позволили да се присъедини към тяхната експедиция на юг.
Дук дьо Люсан бе изслушал последното предложение все по-объркан. Най-напред, неговите и без това неспокойни земни поданици едва ли биха се зарадвали на допълнителния данък. А идеята да тръгне с експедицията на Небесните Господари към Антарктика въобще не го привличаше. Звучеше му като нещо тъпо и опасно. Не вярваше и на обясненията им защо канят „Господаря Мордред“ да се присъедини. Знаеше, че биха могли просто да му отнемат териториите. Тогава защо бяха пощадили „Господаря Мордред“ и каква бе истинската причина за желанието им той да участва в търсенето на станцията? Каквито и да бяха отговорите, все едно — означаваха лоши предзнаменования и за него, и за хората му. Но знаеше, че не е в положение, позволяващо му да се противопостави на волята им. Ако не се съгласи доброволно с исканията им, бяха достатъчно силни да завладеят „Господаря Мордред“. Затова бе насилил лицето си с усмивка и бе казал: „Скъпи братя владетели, вие ми оказвате голяма чест. Изпълнен съм с радост от възможността да се присъединя към вашия съюз и съм сигурен, че общото ни начинание ще бъде успешно“. И в същото време тайно и отчаяно се чудеше как би могъл да им подложи крак. Преди да е станало твърде късно.
Глава трета
Това би трябвало да е страховита гледка — пет Небесни Господари и нейният Небесен Ангел „Алза от Минерва“ се виждаха едновременно в небето. Но през последните четири години тя бе претръпнала към страховитите гледки. Обаче мъжът пред нея явно все още бе смазан от присъствието на толкова много Небесни Господари. Все поглеждаше нервно към тях, както и към стълбовете дим, издигащи се в равнината. И макар да му беше казано, че тя — Джан Дорвин, управлява цялата тази флотилия, това не го спря съвсем неприкрито да проявява презрението си към нея. Явно дори идеята да се съобразява с някаква жена му изглеждаше абсолютно унизителна и докато поддържаше маската си на намусена вежливост, от време на време демонстративно втренчваше погледа си към нейните гърди в предизвикателна проява на сексуална агресия.
„Типичен дребен и кух патриархален тиран, каза си Джан, като мнозина други. Но какво ли ми пука?“. Тя въздъхна и му каза:
— Разбираш ли какво ти говоря? Сега сте свободни. Твоят народ е свободен. Твоят град е свободен. — Тя махна към жалките скупчени сгради в подножието на хълма. — Вече не е нужно да плащаш данък на който и да е Небесен Господар.
— Но ти пак искаш да отделяме храна за тебе, нали? — попита той.
— Да. Вече се опитах да ти обясня. Макар че със старите порядки е свършено, на небесните хора ще им е нужна подкрепа от вас, земните жители. Но аз се надявам да ги подкрепите доброволно.
Той изпръхтя снизходително и изтри мазната си длан в козината на куртката си.
— А ако не ви подкрепим доброволно, Небесна Господарке, сигурно ще видим още една демонстрация като онази там, а? — той посочи димящата равнина.
— Не го направихме, за да ви показваме моята… нашата сила — ядосано каза тя. — Беше само за да унищожим пустошта. Очистихме територия от над десет хиляди акра около вашия град. Там можете да възстановите нивите си. Ще ви дадем нови семена. Създадени са с генно инженерство в моя Небесен Ангел и са устойчиви срещу всички видове гъбички. С усърдие и непрестанна работа ще успеете да задържите пустошта настрани от новите си посеви.